На 9 август 681 г. на 16-тото заседание на Шестия Вселенски събор в Константинопол презвитер Константин за първи път споменава българската държава като такава.
Шестият вселенски събор (или Третият константинополски събор) се е провежда в периода от 7 ноември 680 г. до 16 септември 681 г. Свикан от император Константин IV Погонат, съборът взима 102 важни решения, осъжда патриарсите Сергий I, Пир и Кир, както и папа Хонорий I.
В изказването си презвитер Константин от Апамея споменава, че ако са го били изслушали, когато искал да се изкаже (още в началото на събора), „нямаше да претърпим това, което претърпяхме през годината, сиреч каквото претърпяхме във войната с България”.
Тази реч на Константин се свързва с датирането на мирния договор между България и Византия, който се явява международно признание на Дунавска България. Затова Началото на Дунавска България се брои от 681 г. Технически обаче това е признаване на част от преди това признатата още при Ираклий Кубратова Велика България, пише Факти.бг.