Летните месеци се отразяват пагубно на малкия бизнес в Пазарджик, а най-тежки са юли и август. Тогава оборотите толкова се сриват, че много собствениците на обекти за търговия и услуги предпочитат да прекъснат работа за месец или повече, за да намалят загубите си, спестявайки от разходи.
Във ваканция за юли или август излизат не само магазини за промишлени стоки, но и такива за храни, защото в „мъртвите месеци“ даже потреблението на продукти за трапезата рязко се свива. В момента временно затворени са ресторанти, кафенета, сладкарници – и квартални, и централни. Павилиони за закуски в големи жилищни райони близо до центъра пък остават заключени чак до 15 септември, когато ще разчитат на ученици да раздвижат оборотите им.
Предприемачи, избрали тази политика, обясняват логиката с две думи: няма хора. Много от местните използват лятото за работа в чужбина или по курортите, за да имат пари в резерв за зимата. Въпрос на оцеляване – заплатите в Пазарджик са ниски. По-заможните пък заминават на почивки. Или се местят за горещите дни в родните си къщи на село, за да отгледат зарзават и да приберат зимнина. Градът опустява, няма кой да купува.
До 2010 г. повечето от тези представители на малкия бизнес не са си и помисляли за престой. Давали са отпуски по график или са търсели заместници, за да пуснат в полагаема почивка постоянния си персонал. От това обаче е имало икономически смисъл – изкараните пари са били повече от разходите. Сега е обратното. В „мъртвия сезон“ не могат да се съберат дори парите за тока на хладилните витрини и климатиците. Като по-крайна мярка се прибягва и до временно освобождаване на работници с риск те повече да не се върнат наесен.
Румен Ципорков, собственик на магазин за хранителни и битови стоки в центъра на Пазарджик, също заключва обекта всяко лято за по месец. Прави така от самото начало на бизнеса, от 1993-а. Не е изневерил на традицията си и в годините на икономически ръст и по-високо потребление. Водещият му мотив е малко по-различен.
Ципорков не е пресмятал дали едномесечната ваканция му носи загуби. Смята, че така е правилно, защото дава възможност и на семейството му, а и на продавачката им – Иванка Димитрова, да се отдадат на заслужена почивка след 11 месеца динамичен и напрегнат труд. Дългият отдих е един от жестовете, който пък задържа служителката в магазина и я кара да бъде лоялна, макар че в днешно време има избор от работни места. Иванка е неизменна част от екипа от 1993 г. досега. А един опитен и трудолюбив човек е ценен капитал.
Румен обаче също усеща по темпото на работа ударите на „мъртвия сезон“, като има и друго обяснение за пагубното му влияние. Роля за него имат и големите вериги, с които дребните търговци не могат да се конкурират.
Трудностите за малкия бизнес идват и от недомислия в държавната политика, споделя още Ципорков. По света фирмите се регистрират при оборот над 200 000 евро, в България – при 50 000 лева. Тежест е непрекъснатият ръст на минималните заплати и осигурителните прагове. Несправедливо е, че всичко – и налози, и такси, и глоби, е еднакво за големите корпорации и за малките фирмички.
Нотка оптимизъм за дребните предприемачи е, че след лятната летаргия Пазарджик се събужда и влиза в обичайния си ритъм на живот от септември. Поне до следващото лято.
Автор: Тина Соколова
Източник: Дарик
