Българска православна църква почита пренасяне на мощите на Св. Александър Невски
Православната църква почита на 30 август паметта на на Цариградския патриарх Св. Александър, а Българска православна църква – пренасяне на мощите на Св. Александър Невски
На 30 август имен ден празнуват всички, които носят името Александър (означава – мъжествен, защитник на мъжете), Александра, Александрина, Александрия, Алекси, Алеко, Сашо и Сашка. Носещите името Александър могат да изберат на кой ден да празнуват имен ден, тъй като Православната църква почита на 30 август паметта на на Цариградския патриарх Св. Александър, а Българска православна църква – пренасяне на мощите на Св. Александър Невски; а на 23 ноември паметта на Свети благоверни княз Александър Невски (по стар стил умира на 14 ноември 1263 г.), като денят е и храмов празник на най-голямата източноправославна катедрала на Балканския полуостров – Храм-паметникът Свети Александър Невски в София.
И тази година Общината ще се включи в инициативата „Да изчистим България за един ден“
Катедралният храм „Св. Ал. Невски” е считан за символ на българската столица. Намира се в центъра на София, на едноименния площад, а отблясъкът на златните му кубета привлича погледа от километри разстояние.
Храмът е построен в чест на руския император Александър II, наричан още „Цар Освободител”, чиято армия през 1878 г. освобождава България от петвековното османско владичество. Св. Александър Невски, чието име носи катедралата, е руски княз (1220-1263) – велик пълководец и дипломат. Той е светец-покровител на руския император Александър II и е символ на руската бойна слава.
Храмът е изграден по предложение на българския политик и общественик Петко Каравелов (1843 г. – 1903 г.). Първоначално е било решено той да бъде издигнат в Търново, но българският княз Батенберг (управлявал 1879 – 1886 г.) настоява да е в София. Една част от средствата за построяването на храма се отпускат от държавния бюджет, друга от дарения на видни граждани, включително и от княз Батенберг, който дарява сумата от 6000 златни лева.
На 19.02.1882 г. се полага основният камък, но строежът започва по-късно – през 1904 г. Храмът е завършен едва през 1912 г., а е осветен чак през 1924 г.
По стар обичай в основите му е вградена метална кутия с имената на членовете на правителството и причините за построяването на храма. При проектирането се търси помощ от Русия. Изпратени са 5 готови проекта от Санкт Петербург. Княз Батенберг се спира на проекта на архитект Богомолов, но проектът е отхвърлен по-късно поради различни причини. Междувременно Богомолов умира и новото проектиране е възложено на видния професор от Художествената академия в Санкт Петербург Александър Померанцев.