От 1 до 17 август в МБАЛ „Уни Хоспитал“ 260 души минаха на безплатни профилактични прегледи и ехография на щитовидна жлеза. Прегледите се извършваха с модерна ехографска апаратура от доц. д-р Румен Филипов, хирург с богат опит в тази област.
Разговаряме с него за проблемите с щитовидната жлеза и съвременните профилактики.
Непрекъснато нараства честотата на болестите на щитовидната жлеза. Продължава ли тази тенденция и защо?
– България е ендемичен район за заболявания на щитовидната жлеза и честотата им у нас поначало е висока. В планинските и полупланински райони има естествен недостиг на йод във водата и храната и това води до развитие на т.н. възловидна гуша /струма нодоза/. Твърди се, че името на заболяването произлиза от името на река Струма, по поречието на която е много разпространено. Нито на гръцки, нито на латински реката се произнася като Струма и не вярвам на това твърдение, но е факт, че в този район голяма част от населението страда от възловидна гуша. За разлика от по-рано, сега при пациентите най-често имаме автоимунен тиреоидит на Хашимото и по-рядко на Базедов. Има известно зачестяване и на случаите с рак на щитовидната жлеза.
Защо щитовидната жлеза е толкова чувствителна към стреса? Какво друго влияе върху появата на автоимунни заболявания?
– В източната традиционна медицина щитовидната жлеза е „шийната чакра“ и играе важна роля в енергийното равновесие на тялото. Стресът е остро или хронично нарушаване на равновесието в тялото, при което се отделят голям брой хормони, действащи разнопосочно. Целта на тази реакция е адаптиране на организма към ситуацията. При хроничния стрес хормоналния дисбаланс води до оформяне на патологични спирали, които могат да предизвикат редица заболявания, вкл. такива на щитовидната жлеза.
Кои са най-застрашените възрастови групи?
– Заболяването е разпространено във всички възрастови групи. По-тежки са последиците при младите хора с нелекувано заболяване на щитовидната жлеза. Особено опасен е недостигът на йод за децата, тъй като без отстраняване на недоимъка съществува сериозна опасност от развитие на кретенизъм. Затова част от готварската сол в България е йодирана. Това решение не е най-доброто, тъй като в нашата кухня се използва много сол, а предозирането на йода води до блокиране на функцията на щитовидната жлеза.
Кои са най-честите симптоми, които могат да подскажат за съществуващ проблем или заболяване на щитовидната жлеза?
– Пациентите, в зависимост от вида на нарушението на функцията, най-често се оплакват или от отпадналост, сънливост, забавяне на реакциите и мисловния процес, чупливост на ноктите и косата, суха кожа или пък с повишена потливост, нервност, напрегнатост, безсъние, сърцебиене. При част от болните с болестта на Базедов може да се наблюдава и изпъкване на очните ябълки/екзофталм/, което при по-голяма изразеност създава условия за увреждане на очите.
Какви изследвания трябва да се провеждат при съмнение за заболявания на щитовидната жлеза?
– Изследванията, които трябва да се направят при съмнение за заболяване на щитовидната жлеза са 2 групи – лабораторни и образни. Към първата група спадат изследванията на щитовидните хормони и антитела, а към втората ехография, КТ и сцинтиграфия на щитовидната жлеза.
Какви са начините на съвременна профилактика при заболяване на щитовидната жлеза? Трябва ли да спазваме хранителен режим или да водим определен начин на живот?
– Разбира се, има много препоръки за режим на живот и диети при заболяванията на щитовидната жлеза. Общото между тях е, че са трудно изпълними, без непосредствен ефект и сами по себе си водят до допълнителен стрес. Това, което наистина е важно за пациентите, е да лекуват и проследяват заболяването под контрола на ендокринолог.
