"Панагюрище е било столица на свободата, а сега трябва да стане столица на демокрацията", казва Деян Еничеров
За около две години пенсионираният учител по история от Панагюрище – Деян Еничеров превърна двора си и старата си къща в етнографски музей. Човекът събрал от цялата област стотици експонати, които те пренасят в една народна приказка. Точно в нея преди много години са живели, трудили са се, женили са се и са раждали децата си старите българи, нашите предци. Дори няма нужда да питам за мотивите на учителя, защото надписът над входната врата дава всички отговори –
"Българийо, вдигни глава! Да възродим, обогатим и опазим българското"
Всичко, с което можем да се гордеем е останало в миналото, смята Деян Еничеров. За да не се покрие съвсем от праха на забравата, той се заема да издири и докара в къщи предмети от бита на прадедите ни. Увлича в реализирането на идеята си и своята съпруга Гана Еничерова, която с голям мерак ушива две знамена по образец на това, което е ушила Райна Княгиня. Едното се намира в старата къща, която пази спомените на рода, а другото е подарила на училище "Нешо Бончев". Д-р Николай Еничеров – синът, също помага патриотичната идея на баща му да стане реалност. Всеки, който бива привлечен от двора на семейството е добре дошъл. Гостът не само може да гледа, ами получава и ценна, интересна информация за всеки предмет от учителя по история. Той с огромно удоволствие припомня предназначението на експонатите и се връща години назад във времето, за да намери там хиляди поводи за гордост.
Ето виж насреща – това е, селската идилия, започва разказа си историкът. Пред нас се кипрят няколко магарета от дърво, но натъкмени точно като от едно време – със самарите и дисагите. Аз съм израсъл на тези магарета, казва още Еничеров, който днес понякога вози децата върху дървените животни, снабдени с колелца.
Сам си изработил образците
Негово дело е и умаленият модел на тепавица. Както и трикраките дървени столчета, на които присядаме. Ей тук като седнеш, ще се потопиш в миналото и в същото време ще ти стане ясно какво е настоящето ни, сочи учителят с 40-годишна професионална практика в града. Накъдето и да обърнеш поглед все ще срещнеш нещо интересно. Наредени са медни менци, чанове, буталки, стари ютии от онези, в които се слагат въглени, огромен брой стомни, бурета, бъчви, кипчета, стари шевни машини, дисаги, котли, мяхове и разбира се, кюп. Това е съдът, в който през турско робство се пълнел с жито, зарива се в земята и така осигурява храната в най-тежките дни и през зимата. Цяла каруца припомня, че преди години е била единственото превозно средство. Сладкогласните чанове са повод за Деян Еничеров да разкаже за това, че преди и по време на Априлското въстание, Панагюрище е бил най-напредналият в икономическо отношение град, известен със своите занаятчии – златари, медникари, мутафчии, ковачи, зидари. Панагюрските майстори на цървули снабдявали с такива цялата турска армия, казва още панагюрецът, като ми показва въпросните цървули, както и мишките, изработени от местни занаятчии. Над 250 били майсторите от времето на възстанието, които участвали и в революционното движение. Били интелигентни и заможни хора, прогресивната част от населението. Сега няма такива хора, отсича безкомпромисно историкът и сериозно се усъмнява, че би могъл да изброи днес 250 напредничави личности от града.
За дълго се спираме пред истинска веячка, която и сега стотина години след като е направена, може да работи. Това е уредът, с който след като се ожъне житото и се овършее с дикана(какъвто също има в двора), се разделя житото от плявата. За пшеницата, която остава от едната страна винаги отговаряло най-малкото дете, което се трудело наравно с останалите.
Като се заговаряме за селскостопански труд, учителят припомня и това, че в Панагюрище по време на робството имало толкова много животни, че всяка година търговците на стока са събирали по 40 000 овце, 30 000 кози още толкова кочове за Цариград. Имало и над 30 табахани – места за обработка на кожите от добитъка.
Старата къща, на която стои надпис –
"Моят роден дом",
пази спомените на учителя по история и български език, десетки снимки с ученици от общи екскурзии, акции за събиране на хартия и желязо. Там е съхранен и огромен списък с имената на най-добрите и талантливи ученици от онова време. Много са и тетрадките със съчинения на децата и техни впечатления.
Когато отново сме на двора, домакинът ме повежда към другата част, която е съвременна и модерна.Там са посадени цветя около малки езерца и фонтанчета. Показвам на хората плавно преминаване към съвремеността, казва още Еничеров и сочи съвременната къща. Той е човек, който макар да е над 20 години в пенсия, не е загубил активната си позиция по много въпроси. Сам казва, че присъства на всяка общинска сесия и даже редовно изказва мнението си. Както всеки път и този не пропуснал изборите. Точно тогава дворът му имал най-много посетители. Част от тях с удоволствие са написали много мили думи по отношение на направеното от Еничерови в тетрадка за впечатления. Никого не съм върнал и стотинка не вземам, казва още стопанинът. На въпроса ми какво ни куца на нас българите, че все не ни върви, той отговаря, че сме забравили трудолюбието на предците ни. Станахме най-мързеливото племе, с болка прави извод учителят. За сметка на това пък, той е убеден, че България има сили да се измъкне от кашата, стига да обърне внимание на развитието на икономиката и селското стопанство. Няма да е лесно, но ще се оправим, казва още Деян Еничеров и добавя убедително: "Трябва да се опази българското, да се помни. Някой трябва и днес да поддържа възрожденската идея".
