Повече от 10 пъти по-малък е интересът към музеите на творците ни
Близо 400 000 души са посетили къщите музеи на видните български революционери през изминалата 2018 г. Ако трябва да бъдем точни, бройката е 388 555 посетители, и то само в най-големите революционни центрове – Карлово (56 565), Копривщица (226 000) и Панагюрище (105 990).
На фона на тази завидна статистика музеите в домовете на културните ни дейци са събрали интереса на 32 927 души, или повече от 10 пъти по-малка посещаемост.
Рекордьор по привличане на туристическия поток е перлата на Подбалкана – Копривщица. На територията на градчето с едва 2538 жители има 6 къщи музеи – на Тодор Каблешков, Георги Бенковски, Любен Каравелов, Димчо Дебелянов, търговеца Петко Лютов и Ослековата, обединени от Дирекция музеи към общината, плюс още толкова възрожденски и няколко задължителни исторически точки като мост „Първа пушка“ и чаршията. Всичко това е любима дестинация не само на българите (каквато е тенденцията в другите възрожденски градове), но и на чужденците, особено на японците. Има си и логично обяснение. Асоциацията на пътните агенти в Страната на изгряващото слънце през 2015-а включва Копривщица в класацията си „30-те най-красиви градчета в Европа“, като я нарежда на 29-о място, разказа пред „Монитор“ директор Дирекция музеи Кинка Неделева. Само за 3 години подбалканското културно и революционно средище се изкачва до 21-во място и остава единствената българска дестинация в този престижен чарт, който увеличава азиатските туристи лавинообразно всяка година. От Дирекция „Музеи“ в Копривщица набелязаха още една интересна тенденция – чуждите посетители на къщите музеи предпочитат да отделят време на Каблешковата и Лютовата къща, защото се интересуват предимно от архитектура и бит, а българите са запленени от домовете на революционерите заради историческата им стойност.
Архитектурният резерват се издържа изцяло от приходите си от билети и беседи, без да използва държавна субсидия. Тя отива само за заплати на служителите. Материалната база е в отлично състояние и е започнала пълна реставрация на седма къща, която трябва да отвори врати за посетители след 2-3 години. Това е Гръковата къща.
От началото на годината цените на билетите са променени, като обиколният билет за всички музеи стана от 6 на 10 лв., но пък управата е вкарала нов семеен пропуск, който без оглед на броя на членовете на семейството струва 20 лв. за всички.
Карлово е другият притегателен център с реставрираната родна къща на Васил Левски. Само през изминалата 2018-а в дома на Дякона са влезли 56 565 посетители, което е с 2725 повече от предходните 12 месеца, а за първото полугодие на тази година къщата музей бележи нов рекорд – 32 950 души. Благодарение на големия интерес в касата на музея са постъпили 92 936 лв. – почти с 10 000 повече от 2017-а. „Добре балансираният бюджет ни осигурява необходимата издръжка през годината. Музеят не изпитва недостиг на финансиране“, каза за „Монитор“ директорът Дора Чаушева. Освен от входни такси, бюджетът се формира и от държавна субсидия, защото е към Министерство на културата, от такса за екскурзоводски беседи, продажба на сувенири, картички и книги. Домът на Васил Левски е не само в отлично състояние, но и ежегодно се радва на модернизиране на експозиционните зали. Логично, на историята на най-големия ни герои се радват предимно българските туристи.
Друго място – душа на българщината и революционното дело, е Панагюрище. Под шапката на Историческия музей в града попадат и 8 възрожденски къщи, сред които е емблематичният дом на Райна Княгиня. Впечатляваща е статистиката, която сочи, че от 105 990 посетители за 2018-та, 22 482 са били деца между І и ІV клас, а чужденците са едва 1020 души. В сравнение с 2017-а обектите отчитат ръст от 10,49% в посещенията и трайна тенденция в покачване на интереса.
Столицата пък е средище основно на интелектуалния елит, от който са ни останали и забележителни домове, превърнати в музеи, а броят им е над 20 под шапката на Националния литературен музей. Къщите на Иван Вазов, Пенчо и Петко Славейкови, Смирненски, Вапцаров, Елин Пелин, Димитър Димов и, разбира се, Яворов са отворени за посетители, като за изминалата година са посрещнали 32 927 души – с почти 3000 повече от предходната година. Само за първите 6 месеца на тази година пък през прага им са минали 18 531 души, което бележи тенденцията към увеличаване на интереса, изтъкна зам.-директорът на НЛМ Соня Кирицова. Приходи от продажба на билети за миналата година са почти колкото влезлите в обектите: около 34 000 лв. Средната цена на билет е 4 лв., но в бройката на посетителите влизат и гостите в Нощта на музеите, когато входът е свободен, както и дошлите в безплатните последни четвъртъци на месеца.
Най-посещаван несъмнено е домът на Вазов. Патриархът на българската литература е живял 26 години в къщата на едноименната улица в София, трупал е имущество, подаръци, ценности и тъй като веднага след кончината му тя става музей, нищо не е разпиляно. Уредничката Лора Василева през последните 3 години констатира увеличаване на посещенията в аритметична прогресия: съответно 3000, 6000 и 9000 души. Неотдавна италиански турист я изненадал с въпроса за другата версия за смъртта на Вазов…
Въпреки деликатното състояние на сградата – гредоред от 1899 г., къщата музей на Яворов е затваряла врати само за 1-1,5 г. по време на мандата на Пламен Крайски като директор на НЛМ (2016-2017), коментира Иво Милтенов – главен уредник на музея. Легендарното място има постоянно ниво на посещаемост – около 3000 души годишно, като интересът на близо 1500 от тях се проявява в Нощта на музеите. За статистиката – родният дом на поета в Чирпан се радва на малко повече интерес, като трайно може да се похвали с около 5000 посетители годишно.
