Интервю на Соня Гарчева
По покана на Gribbin Gallery в графство Корноул , сред чудна палитра от приятели и познати, представители на парламент и гости, панагюрската художничка Лозена Муховска откри поредната си изложба. Това се случи на 17 септември, в St Austell, графство Корнуол, Англия, където Лозена живее със семейството си вече пет години. В красивата галерия, намираща се почти в морето, тя представи самостоятелна изложба ''Sea scene'' посветена на морските регати. Изложбата се състои от 12 платна, изпълнени с 3D техника, акрил и масло. Изложбата бе открита от самия кмет на графството, а на нея присъстваха и членове на Houses of Parlament, Лондон.
Свързахме се с Лозена, за да ни разкаже за прекрасното събитие, а и да си поговорим за общи теми, свързани с изкуство и да ни разкаже как се живее в графство.
Здравей Лозена, как мина откриването на изложбата? Разкажи ми малко повече, имаше ли кой да ти помага?
Мога да я нарека най-чаровната ми изложба. Изложбата е напълно самостоятелна и е по покана на галерията след успеха, който имах на кметския бал, тази година. Гости от България този път нямах.
Разкажи ми за мястото където си сега? Какво представлява графство Корноул
Тук е прекрасно място, като от илюстрации от книжка с приказка, а най-прекрасни са хората – патриоти и родолюбци (почти като панагюрци), това им е славата, националисти са и не понасят тези, които не допринасят за градчето. Не са расисти, като им дадеш мъничко, се отблагодаряват 10-рно. Когато те прегръщат и целуват са толкова истински. На мен ми отне много време, за да се отуча от фалшивите целувки, които се приемат за учтиви в България. Първият им въпрос бе „Оставаш ли тук?” Аз ги обикнах веднага, а това не може да се имитира.
Това най-вероятно ти е помогнало да се адаптираш по-лесно?…
Не е трудно да се адаптираш в една културна държава, където момчетата облечени като Мишо Шамара ти отварят врата с усмивка и ти казват „After you lady!” (копират само дрехите).
Много сме далеч от културата на англичаните, но пък даваме много таланти на този свят, които България губи безвъзвратно, заради тази емиграция в търсене на по-добър стандарт за живот. Как е там?
Не е само в България така. И англичаните много страдат, и тях децата им ги напускат, заради Америка, но се връщат. Ние за съжаление НЕ.
Липсва ли ти България?
България не. Липсва ми Панагюрище и по-точно някои хора, затова си идвам всяко лято.
Тук в България не се прави много лесно изкуство, най-вече заради липсата на средства. Как е в Корноул?
Прекрасно е, че правиш фестивал в Панагюрище. А финансирането не се учудвам, че е трудно. Опитайте се да направите местните бизнесмени заинтересовани. Да използват ситуацията за техен интерес, реклама и печалба. Знам, че са трудни, но поне са по културни панагюрците от останалите Българи. Ако не се научат да заделят за дарение, няма да имат бъдеще. Аз съм благодарна на английския народ, който сбъдна мечтата за образование на детето ми и дарявам с удоволствие.
