Дарина Цурева е родена през 1959 г. в Панагюрище, а през 1978-а завършва Национална художествена гимназия „Илия Петров“. След това през 1985-а живопис в класа на проф. Иван Кирков, НХА.
Има над 20 самостоятелни изложби в София, Пловдив, Варна, Барселона.
През 2008 г. е номинирана за наградата на Мтел за съвременно българско изкуство, а в периода 2010 – 2018 неколкократно за наградата на Allianz България. Носител е на наградата „Дечко Узунов“ на СБХ (1995), награда от конкурс по програмата на ПРООН на ООН и др.
Творби на Дарина Цурева се намират в НХГ, СГХГ, ГХГ на Бургас, Балчик, Перник и Каварна, както и в множество частни колекции в България, Гърция, Германия, САЩ, Франция и Испания.
В периода 1996 – 2001 преподава рисуване и живопис в НУИИ „Илия Петров“, а от 2002 е преподавател в НГПИ „Св.Лука“.
Дарина е от художниците, които се променят, обогатяват, поемат самопредизвикателството и риска да експериментират.
Ето какво споделя тя пред БНР:
„Обичам да рисувам. По всякакъв начин. Винаги са ме привличали знаци, символи, артефакти, абсурдът… Вълнуващо за мен в една картина е онова, което стои зад очевидното. В работите си постепенно се освободих от цвета, стигнах до трайни предпочитания към просто, лаконично и сдържано изображение. Исках да създам мелодии с два клавиша.
С гравюра на стъкло се занимавам отскоро. Стъклото е божествен материал. Веднъж видях как лъч светлина премина през стъклена пластика, също като Бунюеловият лъч по ръба на чашата. Беше вълшебно, но аз не можех да направя нищо стъклено, освен пак да рисувам. Този път с инструмент. Възможността да се насложат две рисунки една върху друга ме забавлява. Първо основа – силует, после рисунка – гравюра. Въпреки че по-важен за мен е въпросът “какво” от въпросa “как” (е нарисувано).
Гравирането на стъкло е моето сегашно приключение, което споделям с вас.“
А ето и фоторазходката в ателието Дарина.
