Радикалните промени ще обхванат почти всички сектори на образованието
Министерството на образованието и науката предлага тестовете за национално външно оценяване след 7 клас да бъдат интегрирани. Така децата ще полагат комбинирани изпити по български, заедно с обществени науки и по математика и природни науки. Това съобщи на брифинг образователният министър Красимир Вълчев.
„Основните предмети български език и литература и математика не са достатъчни. В националното външно оценяване трябва да се включат и природите и обществените науки. Трудно успяваме да мотивираме учениците за по-задълбочено учене в областта на природните науки. Това се вижда от оценките, и от малкия брой зрелостници, които полагат матури по тези предмети. Затова идеята ни е изпитът по БЕЛ да се съчетае с обществените науки, а този по математика – с природните”, поясни министърът. И уточни, че промените биха могли да се въведат от учебната 2022-2023 година.
Увеличават се с половин час часовете по математика в 5 и 6 клас, както и тези по география. В обучението по природни науки ще отпаднат редица термини, които усложняват учебното съдържание.
Не се предвиждат промени в програмата заложена за предметите – „Български език и литература“ и „История“.
Експертите искат да се въведе нов предмет – „Дигитални технологии и креативност“ за учениците в 5, 6 и 7 клас, което е комбинация между „Компютърно моделиране“ и „Информационни технологии“.
За най-малките – от 1 до 3 клас ще бъде въведена допълнителна седмица към учебната година. През нея ще се извършват проектни дейности – не само летни училища, но и дейности по интереси. Името на предмета „Околен свят” ще бъде сменено с „Родинознание”, но това няма да доведе до промени в учебната програма, уточняват от МОН.
Очаква се да има промяна и в скалата за оценяване на матурите. „Минималният праг за успешно полагане на изпит ще бъде 30 точки при максимално 100”, каза ресорният министър. Досега за оценка „Среден 3“ бяха достатъчни 23 точки.
Промени се очаква да има и във ВУЗ-овете у нас, като се наблегне повече върху придобиването на умения и работа по проекти.
„Така нареченият Болонски процес препоръчва два модела на структура на висшето образование. Единият е 4+1 (четири години бакалавърска степен и една – магистърска, бел.ред.), който е у нас, а другият – 3+2. Според нас вторият е по-добър. В другите страни вече има по-широки бакалавърски програми с повече дисциплини”, обясни министър Вълчев. Промяна ще има в изискванията за придобиване на професионална квалификация „учител”.
