„Аз и съучениците ми не се радвахме много на абитуриентския ни бал. Не ни се разделяше с “магията“ Трявна и с училището. Решихме да не си даваме парите за дрехи, а да си направим екскурзия. Ходихме в Чехия и Унгария. Остана ни незабравим спомен и на никой не му липсваше суетната част. Като се върнахме си организирахме и нещо като прощална вечер, на която дойдоха всичките ни приятели. Валеше дъжд и на път за ресторанта успях да цопна в някаква кал. Почти бях стигнал и не ми се връщаше да се преобличам – отидох с калните дрехи и с това преживяването стана още по-забавно. От тогава – все така. Все още нямам костюм, падам, ставам и гледам на несгодите от веселата страна, защото знам, че дори и кален, приятелите ме посрещат с усмивка!
На днешните абитуриенти им пожелавам да сбъднат мечтите си преди „Терминал 2”, защото и след него има кал, но приятелите са по-далече…“
