За втора поредна година и за трети път досега „Асарел-Медет”АД бе удостоено с браншовата награда за социална отговорност, която се присъжда от Българска минно-геоложка камара след допитване до журналисти от национални медии. По време на националното честване на Деня на миньора на 18 август тази година дружеството получи приза за 2012 г., заедно с „Марин Батуров“ЕООД /производител на скално-облицовъчни материали, отличен за провеждането на Международен фестивал на изкуствата на Перперикон/.
Наградата за социална отговорност бе връчена на генералния директор инж. Делчо Николов от заместник-министъра на труда и социалната политика Светлана Дянкова. Освен за 2011 г., „Асарел-Медет“АД е носител на най-престижното браншово отличие и за 2008 г., когато бе поставено началото на тази инициатива.
Признанието сега идва заради реализираните значими проекти за опазване на околната среда, безопасност и здраве при работа, развитие на човешките ресурси, партньорство със заинтересованите страни и подкрепа за община Панагюрище:
– Програми за устойчиво развитие на дружеството в седем направления, по които са инвестирани общо 50 млн. лв. през 2012 г.
- Три нови проекта за екологичен мониторинг и партньорство с неправителствена екологична организация
- Кампания за залесяване и почистване на нерегламентирани сметища, заради която дружеството е отличено с наградата „Зелена България“ през 2012 г.
- Инвестиция в бъдещето и младите хора чрез стажантска програма, стипендиантска програма и проект за достъпно образование и младежка заетост.
- Инвестиции за безопасност и здраве при работа, заради които „Асарел-Медет“АД е отличен с първа награда в годишния преглед по безопасност от Главна инспекция по труда през 2012 г.
- Подкрепа за развитието на родния край – финансиране на десетки местни проекти и инициативи чрез дългосрочен дарителски договор и изграждане на зала трезор за Панагюрското златно съкровище, заради които „Асарел-Медет“АД е обявен за „Дарител на годината“ от Националното сдружение на общините в Република България.
Националното честване на Деня на миньора се проведе в столицата
Стотици представители на минни компании, научната общност и синдикатите от цялата страна участваха в националното честване на Деня на миньора в столицата. По традиция празникът се организира от Българска минно-геоложка камара /БМГК/, Научно-техническия съюз по минно дело, геология и металургия и миньорските синдикати към КНСБ и КТ„Подкрепа“. Тази година честването се проведе под патронажа на министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев, а форума уважиха трима от ресорните заместник-министри – на икономиката и енергетиката Красин Димитров, на труда и социалната политика Светлана Дянкова, на околната среда и водите Чавдар Георгиев. Сред участниците бяха председателят на КНСБ Пламен Димитров, президентът на КТ „Подкрепа“ д-р Константин Тренчев, лидерите на миньорските синдикати Валентин Вълчев и Владимир Топалов.
По традиция в празника участваха работници, синдикалисти и мениджъри от „Асарел-Медет“АД.
Минният бранш настоява за приемането на стратегия
В годишния си доклад председателят на БМГК д-р инж. Лъчезар Цоцорков подчерта: „Много компании от минната индустрия извървяха дълъг път на технологична модернизация и направиха сериозни инвестиции за висока производствена ефективност, опазване на природата и безопасност на труда. Техните постижения и устойчиво развитие, в съответствие с най-добрите практики, трябва да се дават за пример и да се подкрепят всестранно.
В тези предприятия, които са двигателят на бранша – особено в рудодобива – инвестициите в безопасността на труда и грижата за хората отговарят на световните практики и добрите резултати са налице. Внедрени са международни стандарти по управление на качеството, опазване на околната среда и безопасност на труда. В работата си тези предприятия не само прилагат, но и се стремят да надхвърлят изискванията на законодателството”.
Отчетено бе, че минерално-суровинната индустрия е един от стълбовете на националната ни икономика, като има стратегическо значение и осигурява 4-5% от брутния вътрешен продукт на страната. Според Националния осигурителен институт, в бранша се осигуряват над 30 хиляди души. Допълнително над 120 хиляди работни места съществуват в страната, благодарение на минната индустрия, обслужвайки я с транспорт, доставки на материали, машини и резервни части, търговия с продуктите от добива, ремонт, инженеринг, образование и много други логистични дейности.
Производителността на труда в минерално-суровинния отрасъл е близо 2,5 пъти по-висока от средната за индустриалния сектор в страната. За 2012 г., по данни на Националния статистически институт, произведената продукция в бранша общо е в обем на 85 млн. и 654 хил. тона, на обща стойност 2,97 млрд. лв. Като цяло през годината се запазва темпът на производството спрямо 2011 г. – натуралното производство спада с около 7%, а с около 7% се увеличават приходите от продажби. От друга страна, вносът на продукти на минната индустрия доминира над износа на минерални ресурси с около 50%, което показва големия неизползван потенциал на бранша в полза на платежния баланс на страната, подчертаха в анализа си от БМГК.
И работодатели, и синдикалисти акцентираха върху проблемите на въгледобива и особено на подземния въгледобив, където инвестициите за модернизация, безопасност на труда и екология са недостатъчни. „Необходимо е да има стриктен държавен контрол за спазване на изискванията за безопасност на труда, защото това е в интерес и на хората, и на отговорните работодатели от минната индустрия“, посочи г-н Цоцорков.
„Обществото не трябва да забравя, че минният отрасъл е от жизненоважно значение за съществуването на човечеството, че добивът на подземни богатства е в основата на всички индустрии, че почти всички предмети, които ни заобикалят са изработени с материали и енергия, добити от именно от земните недра“, каза още той.
От бранша за пореден път настояха да бъде приета подготвената и преминала обществено обсъждане стратегия за развитие на минерално-суровинната индустрия, с която ще се даде ясна визия за устойчивото развитие на отрасъла.
Д-р инж. Лъчезар Цоцорков обобщи очакванията на бизнеса: „Преди да се прави социална политика и да се разпределя – трябва да се произведе. А това може да стане само ако се създадат условия за добър бизнес климат в страната, който да осигури необходимия икономически растеж и работни места. И това, според нас, трябва да бъде най-важната програма на всяко правителство, която да се изготви заедно с бизнеса – тези, които ще я изпълняват на практика. След това е нужно да се полагат системни, последователни и упорити усилия за нейното реализиране и да се прави редовен публичен отчет.“
