Специалисти от „Асарел-Медет” участваха в заключителния онлайн семинар по международния изследователски проект X-Mine, по който бяха тествани нови сензорни технологии в компанията. Събитието се проведе на 23 юни. Проектът е координиран от VTT – Център за технически изследвания на Финландия и финансиран по програмата за иновации на Европейската комисия – “Хоризонт 2020”.
Международният консорциум за иновации обединява научни институти, производители на оборудване и минни компании от различни европейски страни. Екипът на X-Mine разработва нови сензорни технологии за геоложко проучване и внедрява дигитални продукти за моделиране на находищата и по-ефективна преработката на рудите. В проекта участваха представители от Финландия, Швеция, България, Гърция, Кипър, Полша, Чехия, Австралия и Румъния. „Асарел-Медет“ е единствената българска компания, която е част от X-Mine.
„Горди сме, че станахме част от този международен проект за иновации”, заяви геологът от отдел „Минно инженерство” на „Асарел-Медет” Десислав Иванов, който представи дейността на дружеството. „Ние сме сред първите европейски компании, които тестваха пилотно технологии от бъдещето – сензорен скенер за сондажна ядка от специализирани геоложки проучвания, оборудване за автоматизирано сортиране на минералите и нов специализиран софтуер за оценка и анализ на резултатите”, подчерта той.
Новите сензорни технологии са на базата на рентгенова флуоресценция (XRF), рентгенова трансмисия (XRT) и 3D технологии за визуализиране. Всички те се интегрират с оборудване за сортиране на минералите, заедно със софтуерни системи за моделиране на рудните находища и за планиране на минното производство.
Минералогът на „Асарел-Медет” Венцислав Стоилов представи второто нововъведение по проекта X-Mine, което е сортировач на полската фирма Comex. „Целта на тестовете беше да се сортира рудният скрап от топковите мелници на Обогатителната фабрика, за да се освободим от колкото се може повече неруден материал, но да се запазят ценните медни минерали“, обясни Стоилов.
С новите технологии се очаква минните компании да постигнат до 20% намаление на транспортните разходи, 7% намаление на преработената откривка, от 10 до 30% по-ниско потребление на енергия и намаление на въглеродните емисии. Плановете предвиждат комерсиализирането на продуктите да стане до две години след приключването на проекта, когато и други и компании ще имат достъп до тези технологии. По този начин би могло да се подобри ефективността на добива и преработката на рудите, да се спестят ресурси, и да се влияе благоприятно за опазване на природата.
В дългосрочен план новите методи ще доведат до революция в проучването и характеризирането на съществуващите и нови находища, защото ще оптимизират цялата верига на стойността на минните операции. Чрез тях още при геоложкото проучване ще се знае размерът на минералните зърна, разпространението им и цялата необходима структурна, геоложка, геохимична и минералогична информация. Така добивът не само ще стане по-ефективен, но също ще се намали въздействието върху околната среда. Сред големите предимства е, че ще има по-малко отпадъци и по-точен избор на местата за добивни дейности. Наред с това ще има спад на използваната енергия, транспортните разходи и въглеродните емисии, обобщават изследователите.
