ВИЗИТКА
Атанас Сугарев е роден през 1953 г. в Панагюрище. Носи името на своя дядо Атанас Сугарев – Учителя(1898-1987) – родолюбец, всеотдаен краевед, историограф, журналист, музикант, общественик. Атанас Сугарев – внук завършва началното си образование в родното Панагюрище, след това Френската гимназия в Стара Загора и след като отбива военната си служба, завършва френска и българска филология във Великотърновския университет „Св. св Кирил и Методий“.
С преводи започва да се занимава още като студент и продължава и до сега. Сътрудничил е като преводач, редактор и съставител на почти всички български издателства. Редовно прави представяния на известни френски творци по националните радио и телевизия. Над 30 години работи в ИК „Колибри“.
По-важни негови преводи са:
– „Музей за антики“ от Балзак
– „Речник на готовите истини“ от Флобер
– „Клижес“, „Ерек и Енида“ и „Ивен, рицарят с лъва“ – романи в стихове на старофренския поет Кретиен дьо Троа от цикъла за крал Артур
– „11 000 камшика“ от Аполинер
– „Нощен полет“ и „Южна поща“ от Антоан дьо Сент-Екзюпери
– „Очарования“ от Пол Валери
– „Приказки в стихове“ от Шарл Перо
– „Басни“ от Жан дьо Лафонтен и много други.
Носител на няколко български и френски награди.
С каква настройка започвате 2024 година, господин Сугарев?
С голямо настроение. Изкарахме здрави, хубави и спокойни празници. Дъщеря ми Диляна, която е студентка във Франция се прибра за двайсетина дни и ни зареди с доста положителна енергия. За приятното настроени допринесе и наградата, която получих в края на 2023 г. и която вие отразихте, за което ви благодаря. Много приятно ми беше, че успях да събера на връчването както родата, така и близки приятели.
На какъв етап е работата ви по четвъртата книга на вашия дядо – Атанас Сугарев – Учителя?
Новата книга на дядо ми „Автентични народни песни от Панагюрския край“ беше готова още миналата година, но понеже печатниците бяха претоварени – Панаир на книгата, календари, бележници и т. н., макар и заложена отдавна, ще излезе тези дни.
В младежките си години Атанас Сугарев – Учителя пее в църковен хор, а по-късно, вече като учител и читалищен ръководител заедно със съпругата си Василка Сугарева, също преподавател, създава редица църковни, граждански и ученически хорове. В завещания ни архив той е отделил голямо внимание и на народното словесно богатство и песенно творчество.
Сред тежките папки с неговите материали се съхраняват и 46 ученически тетрадки, изписани с детски почерк. В учителската си дейност Атанас Сугарев е възлагал на своите ученици също да записват автентични народни песни, изпълнявани от техните баби, майки и родственици. Това е един огромен събирателски труд, който той е обработвал, а голяма част от песните е нотирал и лично. Надяваме се, че настоящето издание ще представлява интерес не само за специализираната публика, но и за немалко панагюрци, които ще открият сред страниците имената и почерците на свои родственици. А също така и ще спомогне това националано богатство да прекрачи границите на поколенията. Предвиждаме след излизането на книгата, която се издава с финансова подкрепа на Община Панагюрище по Проект за стимулиране на местни творци – „Панагюрище – духовност и творчество в едно“ да направим представяне в Панагюрище. Естествено традиционно много ни помогна и доц. Атанас Шопов, със снимков материал и различни разяснения за изданието. След представянета ще предоставим тетрадките на Историческия музей в града, както и други материали на читалищното настоятелство. Ще си позволя да ви покажа корицата, дело на Ивомир Коларов. Той направи и предишните корици и много ценя нашата съвместна работа.
Има ли друг интересен проект, по който работите?
Има, естествено. Но както обясних наскоро в едно интервю за „Литературен вестник“, предпочитам все още да го запазя в тайна, докато не е изцяло готов. Не е суеверие. Просто така съм свикнал. Но ви обещавам, щом го реализирам, първо на вас да съобщя.
Дълги години се занимавате с превод на книги. Кое е най-важното качество за един преводач на художествена литература?
Превеждам и редактирам художествена литература от френски език вече над четиридесет години. Досега имам издадени няколко романа в стихове от старофренски на Кретиен дьо Троа, пълното издание на „Басни“ на Лафонтен, романи от Балзак, Флобер, Антоан дьо Сент-Екзюпери, участия в редица антологии и т. н. Убедих се, че един добър и добросъвестен преводач се учи цял живот сред купища речници, справочници и помощна литература, защото авторът пише за това, което познава, докато преводачът обикновено превежда това, което му възложат. Не напразно преводачи са били такива имена като Иван Вазов, Константин Величков, Гео Милев, Димитър Подвързачов, Георги Михайлов, Атанас Далчев, Валери Петров. Тяхните преводи имат огромно значение за обогатяването на българската литература. Общото, което отличава и тяхната работа, е великолепното познаване на всички регистри на българския език и умелото им използване при пресътворяването на оригиналния текст. За качеството на превода много допринася и добросъвестният редактор. Една институция, която, дано да се лъжа, но май вече е на доизживяване. От близо четиридесет години участвам в организирането и журирането на конкурс по превод за ученици от езикови гимназии и констатирам, че за съжаление, с всяко ново издание качеството на работите спада, а нивото на владеене на българския език е, меко казано, незадоволително.
С навлизането на технологиите, сякаш бързият достъп до информация измества четенето. Смятате ли, че „мишката ще изяде книжката“?
Не съм убеден, че ще се получи изцяло. Все пак „мишката“ е по-скоро информация, докато „книжката“ е и удоволствие. А и в днешно време имаме нужда и от двете. Важното е да се чете. И то да се чете с разбиране, за да се открие магията на текста.
Кой е най-скъпият ви спомен, свързан с Панагюрище?
Много са. Все пак съм живял и учил до 6 клас там. Спокойно бих могъл да кажа, че това е цялото ми детство, прекарано в града. Разходките с дядо ми, игрите с приятели, книгите, които изчетох, свободата да си по цял ден на улицата, снежните зими. Не мога да изброя всичко.
Пожелайте нещо на нашите читатели…
2024 година да донесе на читателите на ПИА-нюз на първо място здраве, спокойствие и дълголетие. Много положитени емоции и ползотворни дни. И да пазят, тачат и обогатяват историята на родния ни град.
