Начало Любопитно Българи са сред основателите на турския футболен гранд „Галатасарай“

Българи са сред основателите на турския футболен гранд „Галатасарай“

СПОДЕЛИ
Галатасарай

Сред първооснователите на „Галатасарай“ са учениците във Френския лицей Благой Балъкчиев и Борис Николов

Турският футболен гранд „Галатасарай“ е известен в цял свят, но малцина знаят, че българи стоят в основата на неговото създаване в самото начало на ХХ век. Сред първооснователите му са учениците във Френския лицей Благой Балъкчиев и Борис Николов.

„Все още името на Балъкчиев е знаме  в Истанбул, за него там говорят с уважение и преклонение. От 11 футболисти в отбора на „Галатасарай“ десет са били българи“, разказва пловдивският художник Жорж Трак, който организира историческата изложба „Бележити българи, обучавани в лицея „Галатасарай“. Експозицията може да се види в културен център „Тракарт“.

Капитан на тима е бил Сава Киров, другите са: вратарят Христо Македонски, Георги Божков, Кирил Дупков, Илия Ковачев, Димитър Стефанов, Александър Фурнаджиев, Пейко Пеев, Павел Вълчев, Нестор Несторов, Христо Николов и Апостол Апостолов.

През лятото на 1909 г. в София за ваканцията си идват студентите от лицея в Галатасарай и провеждат първите мачове в местността Пустината (днес стадион „Българска армия“). Пренасят на родна земя клуба, създаден предишната година в Турция, и за капитан е избран Сава Киров. В негова чест кръщават българския тим „Савата“.

След като се дипломират в Цариград и се завръщат окончателно в столицата през ноември 1913 г., основават първия български отбор ФК-13. Числото 13 е в чест на 13-те ученици, основали тима през 1909 г.

Посветената на българските ученици във Френския колеж в Истанбул експозиция е уникална по рода си. Съвместното проучване на „Тракарт“ и Университета в Галатасарай открива 70 имена на българи, но само за 55 от тях има  данни. Премиерата на изложбата на 11 май м.г. в Желязната църква „Св. Стефан“ в Истанбул бе ознаменувана с изложба и концерт, на които присъстваха и почти всички съветници от Общинския съвет в Пловдив.

Според Жорж Трак подобни събития затвърждават културните връзки с българите, живеещи  извън страната. Истанбул е световен град, огромен мегаполис и е естествено България да има свое културно средище в него. Най-добре е това да бъде Желязната църква – емблематично присъствие на българщината на Златния рог. Метохът, криптата, Екзархията – тези светини е естествено да бъдат мост за различни инициативи и културни проекти, смята художникът.

Величков снове между политиката и живописта

 

Сред ярките държавници, учили в лицея, е Константин Величков. Политик, писател и художник, той е един от инициаторите за създаването на Държавното рисувално училище в София. Роден е в Пазарджик, в занаятчийско семейство.

Получава образованието си в класното училище в родния си град и във Френския лицей в Галатасарай в Цариград (1868-1874). След това е учител по български и френски език, история и география в Пазарджик. От 1879 до 1885 г. е народен представител в Областното събрание на Източна Румелия. Две години по-късно заминава за Флоренция, където учи живопис.

Величков заема редица престижни министерски и дипломатически длъжности в управлението на новата българска държава. Занимава се активно с преводаческа дейност. Автор е на драми, сонети, белетристика. Наред с всичко това той оставя живописно наследство от портрети, жанрови сцени и пейзажи

 

 

Стамболов и Каблешков учили в лицея

 

Във Френския колеж са учили плеяда наши възрожденци, които след Освобождението активно са се включили в строителството на свободна България. Много от тях са емблематични личности в политиката, историята, военното дело.

Сред големите имена, учили в колежа в Галатасарай, са Стефан Стамболов, Павел Бобеков, Константин Величков, Антон Франгя, Никола Вълков Чалъков, Михаил Савов, Вълко Велчев, Георги Измирлиев, Тодор Каблешков, Стоян Михайловски, Добри Войников, Симеон Радев и други.

„Част от генералитета на нашата армия е учил в този колеж. Това е напълно разбираемо – в края на XIX век София е била 10 хил. души, Пловдив – 30 хил.  души, а в Истанбул са живеели 100 000 българи. Той е бил най-големият български град“, обяснява Трак.

В Цариград са живеели и много от прогресивните български семейства, които са се стремели децата им да получат образование и да имат свой бизнес. „Сега заможните фамилии изпращат децата си в Париж, Берлин, Рим, Лондон, Брюксел -столиците на ЕС, да се образоват. Така е било и някога“, отбелязва Жорж Трак.

Във Френския лицей всички преподаватели са били европейци, най-много са били французите, но е имало италианци и германци. „Тяхното образователно дело е било мост към европейската култура в балканска среда.

Истанбул е бил столицата на империята и огромен търговски център, а най-елитните университети в него са били Френският и Роберт колеж“, допълва той. Западните им преподават​ели ги възпитали в духа на Просвещението и на порива на Великата френска революция към свобода, равенство и братство. Затова не е учудващо, че тези български титани, изучили се в Цариград, участват в българското осъзнаване и стремеж първо за духовна самостоятелност,  а впоследствие и за национална независимост.

 

Училището тръгва през 1481 г.

 

Училището „Галатасарай“ е създадено през 1481 г. от султан Баязид II. Това е второто най-старо училище в Турция. Разположено е в квартал Галата на северния бряг на Златния рог, в близост до средновековна генуезка крепост. Въведен бил френският модел на обучение, но вместо френски, латински и гръцки език се преподавали турски, арабски и персийски.

Лицеят бил разделен на три секции, разполагал със собствена баня и болница. За учениците били осигурени столово хранене, униформи, тоалетни принадлежности, книги и учебни материали. Голяма част от учениците стават известни държавници, преподаватели, дипломати, преводачи, писатели в държави, които са били част от Османската империя. Някои от тях са първите държавници в страните си -България, Сърбия и Гърция.

През 1992 г. към лицея е създаден Галатасарайски университет, който е един от най-престижните в страната.

Източник