Близо месец продължи поредното бедствено положение в Панагюрище, обявено заради безводието. Официално. А реално – от август, когато поредица аварии оставиха трайно чешмите сухи. Драмата приключи на 10 октомври. Равносметката – подменени по спешност почти 2,4 км тръби, монтирани обезвъздушители, 25 дни почти денонощен труд за екипите на ВиК с цел възможно най-бързо преодоляване на кризата.
Тя обаче не е първата. През 2008 година средногорският град пак беше в бедствено положение заради безводие. През 2009-а беше на ръба, но се размина. Не стана така обаче през 2012-а, когато пак на пожар трябваше да се стягат безнадеждно остарели тръби.
По темата търси ли се трайно решение на проблема разговаряме с Никола Белишки.
– Г-н Белишки, още при обявяването на сегашното бедствено положение съгражданите ви основателно попитаха в социалните мрежи: Защо се хвърлят пари за ремонт – и то частичен – на старото, като може да се вложат в нов и здрав водопровод? Не излиза ли това твърде скъпо? Как бихте отговорили на тези въпроси?
– Това, което хората не знаят, е, че всъщност ние имаме проект за нов магистрален водопровод и не съм спирал да търся начини да го реализираме. Подготвен е още преди години. На базата на тогавашните цени сме изчислили, че пълната подмяна на старото трасе, заедно с необходимите допълнителни съоръжения, би струвала около 16 милиона лева. Сумата е по-голяма от един цял годишен бюджет на общината, сами разбирате, че не можем да си я позволим.
– Не сте ли търсили друго финансиране? По европейски, национални програми?
– Не съм спирал да търся! Проблемът е още от 2005 година, така че кризисната ситуация не беше нещо неочаквано, и аз като всички панагюрци помня кризите от 2008, 2009 и 2012 г. Затова не съм преставал да търся. Европейски програми за такива инвестиции обаче няма, нямаше и в предишни програмни периоди. По тях се финансират само вътрешни водопроводи в градове или в общини. За магистрални не е предвидено перо. След като станахме част от Областната ВиК асоциация, се оказа, че не може да кандидатстваме и по програмата за развитие на селските райони. Водени са разговори с Министерството на регионалното развитие и благоустройството. По ирония на 13 септември получих устно уверение, че парите ще бъдат отпуснати, а на 15 знаете какво се случи. Но до реализацията пак ще мине време – трябва да се изготви документацията, да се проведат конкурси, да се спазят законовите процедури за такива мащабни проекти. Амбицирал съм се и ще направя всичко по силите си, за да доведа нещата докрай. Неприятно ми е обаче, че панагюрци не отчитат една важна подробност – ако всеки от предшествениците ми беше проявил поне малко загриженост и беше направил поне малко, за да не е толкова трагично състоянието на довеждащия водопровод, нямаше да стигнем до поредната криза.
Източник: „Пазарджишка Марица“
