Богородичните пости започват от този ден. Продължават две седмици и свършват с големия християнски празник Успение на Пресвета Богородица на 15 август. На този ден се прави трапеза с обредна „заговезнишка пита“, която се чупи, а не се реже. Ястията са блажни. В някои селища следващите три дни гладуват, за да се пречистят тялом и духом.
Той е един от четирите периода на молитва и телесно и душевно въздържание през годината. В първия ден от поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис. Богородичният пост води началото си от дълбока древност. Св. Симеон Солунски пише:
„Постът през август е учреден в чест на Майката на Бог Слово, която, като почувствала своето представяне (пред Господа – бел.ред.), се подвизавала и постила за нас, както винаги, въпреки че – бидейки свята и непорочна – не е имала нужда от пост.
Тя се молила за нас тогава, когато се готвела да премине от тукашния в бъдния живот, и когато блажената й душа щяла да се съедини чрез Божествения дух с нейния Син. Затова и ние сме длъжни да постим и да я възпяваме, като подражаваме на живота й“.
Православната църква почита на този ден паметта на Св. Евдоким, роден в Кападокия (Мала Азия) в благочестивото семейство на Василий и Евдокия. По времето на цар Теофил бил млад офицер във войската. Заради неговите необикновени добродетели царят го назначил за кападокийски воевода. Но по Божия промисъл св. Евдоким починал млад – на 33 години.
Мощите му се оказали целебни. По-късно те били пренесени в Цариград и поставени в новата църква „Св. Богородица“, построена от неговите родители. При гроба на св. праведни Евдоким се извършвали всякакви чудеса. Самата пръст взета от гроба му изцелявала болни.
