Начало Интервюта Бойко Николов: Скандалът с разкритията на Сноутън е горчиво дежа вю за...

Бойко Николов: Скандалът с разкритията на Сноутън е горчиво дежа вю за американците

СПОДЕЛИ
restorant

"Единствената ми цел е да информирам хората за онова, което се прави от тяхно име и се прави против тях. Обществото трябва да реши дали тези неща са правилни или погрешни". Така 29-годишният технически служител в ЦРУ  Едуард Сноудън обяснява решението си да разкрие секретна информация от Агенцията за национална сигурност (АНС). В интервюто за "Гардиън" Сноудън казва, че работел в Хавай за консултантската фирма Booz Allen Hamilton като анализатор на инфраструктура за Агенцията за национална сигурност (АНС). Той решил да разкрие пред медиите информацията за следенето на комуникациите, защото шефовете му не обърнали никакво внимание на неговите предупреждения за произвол и нарушения на АНС при наблюдението на комуникациите на частни лица. По всичко личи, че скандалът тепърва ще се разраства, а темата за подслушването е все още актуална и в България. Това беше поводът да потърсим за коментар Бойко Николов – международен пълноправен член с право на глас в ISOC – Международна асоциация на Интернет обществото, един от съоснователите на онлайн протеста против подписанато тайно споразумение в България – А.К.Т.А, участвал е в международните онлайн протести срещу S.O.P.A и P.I.P.A .

Господин Николов, като член на ISOC, как ще коментирате скандала с разкритията на Едуард Сноудън?

– Като горчиво дежа вю за американците. Историята с Брадли Манинг, който захранваше Wikileaks дълго време и Джулиан Асанж – собственика на платформата, се повтаря за съжаление на САЩ. Този път обаче, Андрю Сноудън направи нещо различно от предшествениците си – с действията си показа на света, че американското правителство не зачита правото на свободна комуникация на който и да е гражданин на тази планета. Пародоксално, но е факт – „най-демократичната” страна в света, все по-често нарушава правата на човека.

Сноудън в момента е определян като новия американски герой. Смяташ ли, че разочарованието от президента Обама, който продължава политиката на следене, е единствената причина за разкритията, които направи той?

– Не. Вижте – политика на следене е необходима. Ако си мислим, че тя се е родила преди 72 часа, жестоко се лъжем. Подслушвани сме преди, подслушвани сме сега, ще бъдем подслушвани и занапред. Факт. Все пак националната сигурност на която и да е страна по света разчита на тези инструменти за да защити суверенитета си. Но е проблем, когато този инструмент се изроди в нещо по-опасно: защита на определени корпоративни или политически интереси, достъп до личното пространство на хора, нямащи никакво отношение с престъпния или терористичен контингент. Ето това е вече проблем. Мое лично мнение, че това са основните подбуди на Сноудън т.е. Едуард е осъзнал, че ПРИЗМА се превръща в банка за информация, която може да бъде разпродадена на части за да защити корпоративен или политически интерес. Показателен е факта, че той избра да направи тези разкрития от Хонг Конг, определян за «мястото на свободното слово в света»  през последните години.

Как ще се развие, според Вас, този скандал и какви ще са последиците от него в глобален мащаб?

– Не мога да кажа. Как се разви скандала с Асанж? Стои си човека в Лондон в посолството на Еквадор и прави изявления по Интернет или по телевизията. Но не може да мръдне от там. Според мен трябва да се направят две основни стъпки: Едуард да бъде съден за държавна измяна и обществото да търси правна равносметка от NSA (Агенцията за национална сигурност). За първото – колкото и да ни радва смелостта на този човек с действията си е застрашил сигурността на държавата и като агент на NSA се е клел във вярност. От друга страна – NSA е нарушила свободната комуникация на гражданите в САЩ и по цял свят т.е. с какво право, някой в другия край на планетата, който нигока през живота си не съм виждал, ще осъществява контрол над информацията която споделям? От къде да съм сигурен, че мое изявление в което споделям нехаресването на политика на Обама ще бъде изтълкувано правилно от този човек и няма да бъда обявен за терорист и заплаха за националната сигурност на САЩ? В тази връзка – последиците са налице вече 12 години от злощастната дата 11 септември 2011 г. Самолетните атаки над Търговския център и Пентагона изродиха това зло в момента. Имено това е катализаторът, задействал опитите да се контролира потока от информация, но проблема е че се мисли само в една посока, а правата на гражданите остават на заден план. Винаги съм говорил за граници и сега пак ще го повторя – трябва да има контрол, но трябва да има и  граници.

Факт е, че опазването на националната сигурност и превенцията срещу тероризма са традиционните обяснения за съществуването на програми за следене. Ясно е и, че това е нож с две остриета и винаги съществува възможността да се злоупотреби с тези технологии и да се нарушат основни човешки права. Има ли и какво, според Вас, е решението на проблема?

– Точно така. Аз споделих по-горе, че тези системи могат да се превърнат в банки за информация. Според мен решение няма или е трудно да се открие такова. Вижте, когато го има човешкия фактор, решение не може да има. Нас ни бива да създаваме проблеми, не решения. Каквито и промени да се правят, колкото и правила и забрани да се измислят, все ще се намери следващия Брадли Манинг, Джулиан Асанж или Едуард Сноудън. От друга страна, все ще се намери поредния който да застраши сигурността на държавата си. Решението се крие единствено в минимизиране на щетите  от нашите бъдещи действия.