На 16 февруари 1898 г. излиза първият бюлетин на Българската телеграфна агенция. Датата е приета за рожден ден на Агенцията.
БТА е учредена на 27 януари 1898 г. с Приказ 28 на княз Фердинанд I като служба към Министерството на външните работи и изповеданията за доставяне на телеграфни съобщения за събития в чужбина.
Първият бюлетин се състои от 4 страници и е написан лично от директора на агенцията Оскар Искандер. В него са събрани седем информации за борсови цени, за събитията в Балканските страни и преди всичко за здравословното състояние на княгиня Клементина. На следващия ден – 17 февруари 1898 г., седемте информации с инициалите на БТА са публикувани в неофициалния раздел на „Държавен вестник“.
През първата година БТА получава за нуждите си от държавния бюджет 20 хиляди златни лева. Щатът на агенцията е от директор и един чиновник. Бюлетините са по 2-3 страници на ден, излизат в ограничен тираж – за двореца, за министър-председателя и министрите, за някои вестници. Абонаментът за БТА тогава е 10 лв. на месец. Три години писар го пише на ръка, а началникът винаги се подписва собственоръчно. Бюлетин, напечатан на пишеща машина, излиза на 4 декември 1901 г., но още две години успоредно с печатния текст журналистите пишат и на ръка. С течение на времето бюлетините се увеличават – през 1910 г. се появява Преглед на чуждестранния печат, следва Български бюлетин от 1925 г. Първият секретен бюлетин на Агенцията излиза през 1934 г. само в 4 екземпляра. По-късно са издавани тайни бюлетини от различен вид и тираж и съответно ниво на секретност.
БТА е една от най-старите новинарски агенции в Европа. Тя е една от 9-те информационни агенции, работили в края на 19-и век. Преди нея са само френската „Хавас“ (после“Франс прес“), британските „Ройтерс“ и „Прес асошиейшън“, датската „Рицаус бюро“, норвежката Норвежко телеграфно бюро, Унгарската телеграфна агенция, Финландското телеграфно бюро „Лехтикува“, Швейцарската телеграфна агенция. Тя притежава най-богатия тематичен архив – над 500 000 материала са систематизирани в тематични досиета от 1950 г. насам, събрани в 4000 кутии с повече от 100 000 тематични досиета, 22 000 микрофиша, 63 000 картотечни фиша. Фотоархивът съдържа над 5 милиона кадъра, а най-старата снимка в него е правена около 1870 г.
През годините в БТА работят редица значими фигури от българския обществен и културен живот. Сред тях са Йордан Йовков, Николай Лилиев, Димитър Бояджиев, Йосиф Хербст, Петър Увалиев, Цветан Стоянов, Серафим Северняк, Стефан Продев.
