Свети пророк Авраам е считан за един от тримата праотци на Израел. Неговият житейски път условно се отнася към периода от 2000 г. пр.н.е. Подробности, свързани с живота на пророка, има описани в главите от 11 до 25 на Библейската книга „Битие“.
Като библейски персонаж пророк Авраам играе важна роля в три от световните религии – в Юдаизма е смятан за създател на Завета и олицетворява специалната връзка между еврейския народ и Бога; в християнството е класически пример за безусловна вяра и образец за подражание; за мюсюлманския пророк Мохамед вярата на пророк Авраам разграничава исляма, подчинението на Бог от еврейската тора. Тези три религии често пъти са обединявани в една група, наречена „авраамически религии“.
Най-важните моменти от житието на свети пророк Авраам са: явяването на трите ангела в Содом (Старозаветна Троица) и жертвоприношението на Исаак, сина на Авраам ( счита се, че това е един от предобразите на Новозаветната жертва на Христос). За разлика от многото значими персонажи в Стария Завет, пророк Авраам успява да преодолее успешно повечето големи препятствия, с които е осеян житейския му път. Той умира, без да е направил никакъв компромис с представите си за висок морал, чувство за дълг и последователна човечност.
В етимологичен аспект името Аврам произхожда от еврейски и означава „велик баща“, „моят баща е възвишен“. Впоследствие името му се променя на Авраам – „баща на множество“, което е красноречиво доказателство, че той ще бъде смятан за прародител на евреите. Основното, доминиращото негово качество е бащинството, както и готовността му да пожертва сина си.
Празникът се чества на 9 октомври.
Имен ден честват: Аврам, Авраам (-чо).
