Начало Здраве Д-р Дончо Ташков: За мен всичко започна при първата донорска ситуация в...

Д-р Дончо Ташков: За мен всичко започна при първата донорска ситуация в болницата, в която работя

СПОДЕЛИ

Д-р Дончо Ташков завършва медицина през 2012 година. Има придобита специалност „Анестезиология и интензивно лечение“ от 2017 година.

Участвал е в професионални медицински обмени в Англия и Германия. Ръководител е на Донорската програма на МБАЛ „Уни Хоспитал“, като от 2021 година е определен за регионален координатор по донорство и трансплантации за Южен централен район, включващ областите Пловдив, Пазарджик, Хасково, Смолян и Кърджали.

Реклама

Под негово ръководство са реализирани три успешни донорски ситуации в лечебното заведение.

Д-р Ташков, с какво Ви привлече каузата на донорството и трансплантациите?

Истината е, че никога не съм си мислил, че ще бъда кординатор по донорство. Но темата винаги ми е била интересна и в мен оставаше въпросът: „Защо в България нещата не вървят?“. Всичко се случи с първата донорска ситуация в болницата, в която работя – МБАЛ „Уни Хоспитал“.

Имахме потенциален донор и трябваше да задействаме процедурата, защото нямаше как да си позволим да изпуснем възможността за реализирането й. Тук трябва да отбележа задължително, че при всяка донорска ситуация, от едната страна е личната трагедията на семейството на починалия човек, а от другата – всички тези хора в листата на чакащи, които се надяват на шанс за живот. Мозъчната смърт е необратимо състояние. Никой лекар не иска да се сблъсква с нея, но, за огромно съжаление, такива случаи възникват. Това е и причината да се занимавам с каузата за трансплантациите – не искам да се отнема надеждата за живот с бездействие.

В първия ден на тази година благодарение на Вас и колегите Ви бе реализирана първата донорска ситуация у нас. С какво ще запомните случилото се на 1 януари 2022 г. ?

Спомням си, че се прибирах след събиране с приятели за Нова година, когато получих обаждане от колегите за потенциална донорска ситуация. Обърнах веднага колата към болницата и следващите дни, които за повечето са новогодишни празници, преминаха в подготовка и кореспонденция с трансплантационните центрове и Агенцията по трансплантации. В случая се включиха и колегите от Румъния, с които нашата странна има споразумение за взаимопомощ в сферата на донорството. Това беше и първата ситуация, при която работихме с тъканна банка. Взеха се тъкани, с които може да се помогне на по-голям брой хора.

Какво бихте искали да се промени, за да излезе страната ни от незавидното последно място по брой донори и трансплантирани?

Мисля, че нещата са комплексни. Трябва да се промени нагласата на лекарите и обществото ни към донорството. Важно е да не се пропускат възможностите с потенциални донори.

Да има насочена държавна политика на контрол и отчет на потенциалните донорски ситуации. Трудно ми е да повярвам как в някои от най-големите ни спешни центрове от години няма реализирани ситуации. Да се увеличи броят на болниците, които се занимават с донорство. Не на последно място – промяна в нагласата на цялото общество, както отбелязах.

Вие сте анестезиолог и най-добре познавате причините за недостига на лекари с тази специалност, липсата на желание у Ваши млади колеги да тръгнат по този път. Коя е причината да стигнем дотук?

Мисля, че в последните години интересът към специалността се засилва. Професията е изключително напрегната, изискваща, отговорна. В голяма степен част от случващото се по време на COVID-пандемията падна върху нашата специалност. Препълнени реанимации, множество извънредни дежурства, ежедневна среща със смъртта. Без възможност за амбулаторна практика, а заплащането – често недостатъчно. Това са причините.

Какви са плановете Ви за професионално развитие, в коя професионална област бихте искали да се усъвършенствате?

Нашата специалност е комплексна и включва много области от медицината. Може би бих искал да обогатя знанията си по ехография, по болкова терапия. С всеки нов работен ден и случаи научвам нещо ново.

Кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Обичам досега с природата. Обичам планинското бягане, скалното катерене, къмпингуването и пътешествията. С тези занимания прочиствам съзнанието си и се зареждам.

Кой е житейският принцип, истината, на която се стремите да бъдете верен, независимо от ситуацията?

Да следвам убежденията си. Да се развивам. Всеки следващ ден да съм по-добър от предишния.

Какво искате да пожелаете на колегите си, с които сте заедно в битката за човешкия живот?

Да благодаря на всеки един от тях за помощта и подкрепата, които оказват. Без екипна работа не може да се постигне нищо. Да не губят човечността си и да открият личното щастие.

Източник: zdrave.net