Начало Здраве Д-р Емил Бранчевски: Не е необходимо всички хора да се ваксинират

Д-р Емил Бранчевски: Не е необходимо всички хора да се ваксинират

СПОДЕЛИ
Реклама

Д-р Емил Бранчевски е роден в Плевен. Завършва местната математическа гимназия с отличие. След това следва медицина в МУ-София. Завършва през 2014 г. с много добър успех. От 2015 живее и работи в Хановер като хирург. 

 – Д-р Бранчевски, как работите в Германия в условия на COVID пандемия? 

– С маска, която ми е осигурена безплатно от работодателя и която мога да сменям всеки ден. Иначе, напълно нормално. Още лятото беше създаден план за реакция при приемане на болен с ковид. Персоналът беше обучен какво защитно облекло да носи и как съответният пациент да бъде адекватно обгрижен. Отделно се създаде организация за взимане на проби от всички пациенти за планов прием, след като той беше възстановен след първата вълна. Пациентите се приемат след получаването на негативния резултат. Тази организация работи безотказно до момента. В същото време ние продължаваме да лекуваме пациенти с ковид, които приемаме през спешното отделение, както всички останали болници в града. Тези пациенти се изолират и лекуват със специално създаденото ковид отделение.

– Одобрявате ли новите мерки, въведени от правителството в България? Необходими ли са още или за по-дълъг период от време? Как е в Германия?

– Приетите мерки са неприятни, но предвид актуалната ситуация – абсолютно адекватни. За съжаление обаче и закъснели. Това трябваше да се случи още преди 2-3 седмици. В Германия, още преди месец се въведоха по-строги мерки като затваряне на нощните заведения и ограничаване на личните контакти до едно приятелско семейство. Хората трябва да разберат, че смисълът на тези мерки е облекчаване на здравната система и персонал, който не стига че е малко, ами е и оредял заради болни колеги.

– Какви са разликите между българската здравна система и германската?

– Колкото и невероятно да звучи, разликите са малко, но съществени. Например, контролът върху медицинската дейност от страна на здравните каси е може би най-съществената и води до това да се спазват медицинските стандарти и финансовите рамки. Друга разлика е, например, фактът, че практически няма здравно неосигурени лица, което осигурява необходимият финансов ресурс за функционирането на тази система. Германската здравна система далеч не е съвършена или прекрасно функционираща, но изпълнява функцията за която е създадена, а тя е да осигури адекватно медицинското обслужване на 82 млн души население.

– Какво бихте препоръчали на българските си колеги, с оглед на вашия опит зад граница?

– Да се ръководят от клиничната картина, а не от клиничната пътека.

– Трябва ли да има у нас болница, в която да се лекуват само заразени с COVID-19 или към всяка болница да има такова отделение?

– Няма как една, та дори и няколко големи болници, да се справят с адекватното медицинско обслужване на толкова много заболели. Отделно, в условията на разгърната епидемия, няма „чиста“ популация която да се лекува в „чисти“ болници. Всеки е потенциално заразен. Единственото решение на кризата е отваряне на такива отделения в абсолютно всяка болница, без значение дали е частна или публична. Освен това, в обезпечаването на това отделение трябва да участва целият наличен персонал. По този начин се разпределя тежестта (финансова и медицинска) на лечението на пациентите с коронавирус.

– Трябва ли хората да си поставят COVID ваксина, когато такава бъде осигурена?

–  Да, но не всички. На ваксиниране срещу сезонни заразоносители, каквито са грипният вирус и коронавирусът, по принцип подлежат само рисковите групи от населението като медицинския персонал, пенсионерите и пациенти с много и тежки придружаващи заболявания. Не виждам научна причина да има изискване, цялото население да бъде имунизирано срещу коронавирус. Всяка ваксина си има съответните показания при кого и кога да се приложи.

– Спазват ли се мерките в Германия? 

– Фанатично. Голяма част от контролът дори се изпълнява от гражданското общество. В България обаче те смятат за социопат, ако направиш на някой забележка на улицата за това, че нарушава някакви закони. А понякога дори е животозастрашаващо. Това е колосална деградация на обществото ни.

 – Вие лично преборихте ли вируса?

– Да, слава Богу с леки до умерени симптоми. След 14 дневната ми карантина отново съм на работа и лекувам. Никой обаче не отчита през какво минаваме ние, лекарите, в личен план. На мен лично, за да защитя жена си от вируса, ми се наложи да гледам детето си 2 седмици през стъкло на врата, изолиран в стая. Да ми дават храна като на затворник пред вратата, в собствения ми дом. И въпреки всичко отново съм на работа и лекувам. Да не говорим през какво минават семействата на колеги, които починаха в борбата с вируса. Капка благодарност и уважение не се вижда в обществото.

 – Защо избрахте да сте лекар в Германия, а не в България?

– За да ви отговоря изчерпателно на този въпрос, ще ми е необходимо цяло отделно интервю. Най-общо казано, ние нямахме право на избор. Изборът беше направен за нас от поредица здравни министри от целия политически спектър, чрез бездействието си срещу корупцията в системата и безхаберието относно обучението на младото лекарско поколение.

– Бихте ли се върнали един ден?

– Разбира се, но при определени условия. Трябва да има промяна в системата.