„Ако успееш да помогнеш дори на един човек, това остава ценност за цял живот“
Д-р Румяна Вълкова е част от МБАЛ „Уни Хоспитал“ от самото начало на развитието на лечебното заведение. Днес тя е управител на болницата, но професионалният ѝ път в нея започва от Спешното отделение и преминава през различни нива на организация, администрация и управление.
Нейният телефон почти никога не замлъква.
Пациенти, колеги, институции, близки, хора, които търсят съдействие, решение, съвет или просто някой, който ще ги чуе. В ежедневието ѝ разговорите рядко свършват с края на работното време, защото зад всеки проблем тя вижда човек.
Д-р Вълкова не е от хората, които от малки мечтаят да носят бяла престилка. Медицината идва по-късно – тихо и постепенно, но остава завинаги. Среща с уважаван хирург променя посоката ѝ и я кара да поеме по път, който по-късно ще се превърне не просто в професия, а в кауза.
Като човек от Панагюрище тя приема идеята за създаването на „Уни Хоспитал“ не просто като нов проект, а като нещо изключително важно за града и хората в него. Спомня си ентусиазма около първите години, в които болницата все още е млада, а екипът – изпълнен с енергия и усещане, че предстои да бъде създадено нещо значимо.
Още преди официално да стане част от болницата, тя помага на д-р Борислав Ацев, първия управител на лечебното заведение, в изграждането на екипа за Спешното отделение.
През март 2016 година д-р Вълкова влиза в „Уни Хоспитал“ като лекар в Спешно отделение, а само месеци по-късно вече поема ръководството му. Следват годините като управител на “Медицински център – Панагюрище” от 2019 година, административен директор от 2022 година, а от 2025 година – управител на болницата.
Работата в Спешното отделение я научава на организация и съпричастност. На това, че понякога най-важното не е само медицинската помощ, а присъствието. Човекът отсреща да усети, че не е сам.
Преходът към административната работа идва в много личен момент от живота ѝ.
Желанието да осинови дете я кара да потърси различен ритъм на работа – такъв, който да ѝ позволи да бъде истински присъстващ родител. Днес тя говори за това спокойно и открито, защото вярва, че много хора имат нужда да чуят подобна история. Вярва, че има деца, които заслужават дом, грижа и обич. И че хората не трябва да се страхуват, вървейки по този път.
За нея това не е тема, която търси съжаление или възхищение. А естествен избор на човек, който винаги е приемал чуждата болка лично.
След най-тежките дни намира тишина сред природата, в грижата за животните, в книгите и малките неща, които връщат човека към самия него.
Д-р Вълкова признава, че понякога ѝ липсва старата медицина – онази, в която времето е било по-бавно, а разговорът с пациента по-дълъг. Но вярва, че развитието е необходимо и че болницата трябва да продължи да върви напред.
Сред моментите, с които се гордее най-силно, е лицензирането на хеликоптерната площадка на „Уни Хоспитал“ – първата лицензирана площадка към частна болница в България. Процес, зад който стоят огромна организация, документация и месеци работа – усилие, което тя споделя и с Гергана Кацарова от екипа по доставки и логистика.
А сред най-големите ѝ лични гордости днес е синът ѝ Васко – причината преди години да направи една отнай-смислените крачки в живота си.
Когато говори за проф. д-р Лъчезар Цоцорков, в думите ѝ има искрено уважение. Според нея именно мащабът на неговото мислене е позволил една идея да се превърне в болница, която днес променя живота на хиляди семейства. Тя счита, че една от най-големите промени, които „Уни Хоспитал“ носи за региона, е достъпът до високоспециализирани лекари и лечение, за които преди хората често са били принудени да пътуват в различни краища на страната.
В края на разговора д-р Вълкова не говори за технологии, позиции или управление. Говори за смисъла да останеш човек, независимо колко тежка е професията.
Към младите лекари и специалисти, които тепърва започват пътя си, тя отправя едно простичко послание – да следват мечтите си, да вярват във възможностите си и да не се страхуват от предизвикателствата. Защото дори да успееш да помогнеш само на един човек, това остава ценност за цял живот.
А една от каузите, за които д-р Вълкова говори най-искрено, остава осиновяването. Според нея има деца, които просто чакат да бъдат обичани и да получат шанс за истинско семейство. Затова вярва, че младите хора не бива да се страхуват да направят тази крачка, защото понякога именно тя променя не един, а няколко живота завинаги.
__________________________________
Източник: Страницата на МБАЛ „Уни Хоспитал“ – публикацията е част от поредицата „10 години – 10 истории“, с която „Уни Хоспитал“ представя специалистите, свързали професионалния си път с болницата.
