Радина Борделова
Днес сякаш се чувствах различна. Събудих се и бях намерила себе си. В някаква ситуация или момент, или чувство, в нечий поглед или в някакво странно усещане. Не знам. Това бях аз. Неподвластна на чужди желания, натрапени мечти или фалшиви ползи. Реших, че трябва да търся и да откривам това, което беше важно за мен. Реших, че нямам време за губене, защото бях зависима именно от него- от времето. А то е толкова господстващо!
Каква сила бях намерила в моето „аз”!
Понякога е нужен ключ от собствената ти душа, за да отвориш вратата към себеопознаването, а този ключ- той се крие някъде там… Като че ли аз го намерих. И не знам къде. Не знам кога. Просто той беше в ръката ми. Осъзнах, че съм по-емоционална от всякога. Разбрах, че съм толкова всеотдайна, колкото не съм била. Усетих, че горя и копнея за живота. За ДНЕС и за УТРЕ, разбрах, че съм непримирима и много ранима. Открих, че имам нуждата да давам толкова, колкото никога досега.Намирах уединение, което не бях откривала. Осъзнах, че имам желанието да изживявам всяка една емоция – и хубава и лоша. Защото бях обгърната от колорит. Животът ми беше цветен, с аромат на лалета. Видях в огледалото освободена душа, която иска да лети. И наистина летеше. Нямаше място за кафези и метални вратички. Имаше място единствено за освободеното ми съзнание. Виждам, че мечтая, чувствам и усещам щастието. Щастието в малките неща и смисъла в големите хора- тези хора, които бяха част от живота ми- именно в този момент. Готова съм да споделям всяко едно мое щастие и да го раздавам без резерви, да споделям и да създавам радост. Навсякъде около мен. Хубаво е да намираш в усмивката на друг своята собствена.
Намерих кътчето в моето„аз”, откъдето всичко започваше с положителна мисъл. И точно това аз нарекох моето опознаване. Това беше моят смисъл. Да промениш възгледа си за света, за хората, за това което си бил и това което си днес. Това е пътят, който всеки трябва да извърви. Рано или късно. И аз, като че ли, тръгнах по него.Най-после. И продължавам да вървя. Защото имам силата да продължа да намирам себе си. Имам увереността, че мога да заразявам с добродетелите си и да се преборя с пороците си. Разбира се, след като открия всички тях, стъпка по стъпка.
Не спирам да копнея за щастието- неприкритото и истинското. Това, което е може би състояние единствено на духа. Но е изключително хубаво, като в приказка. А аз обичам приказките. И желая да Ви направя част от своята. Тази, която продължавам да пиша.
Отворете нова страница и Вие, започнете да създавате приказката на живота Ви. Както аз направих. И така днес се чувствам сякаш различна. Готова съм да давам от себе си. От всичко. По много. Намерих смисъла в това да бъда АЗ.
А Вие открихте ли себе си?
