В историческото си развитие България има 4 конституции – Конституция на Българското княжество, известна като Търновска конституция (16 април 1879-6 декември 1947), Конституция на Народна република България (6 декември 1947-18 май 1971 и 18 май 1971-13 юли 1991) и действащата Конституция на Република България (12 юли 1991). Първата българска конституция – Търновската, е гласувана на 16 април 1879 г. от Учредителното народно събрание, свикано в Търново (дн. Велико Търново) на 10февруари 1879 г. и закрито в деня на приемането й. Тя узаконява възстановяването на българската държавност след вековете на робство и бездържавие.
Основен проект за нейното изработване е Органическият устав, изготвен през 1878 г. от Съдебния отдел при ръководството н а Временното руско управление. Новоприетата конституция съдържа 22 глави и общо 169 члена. Тя спазва основното изискване на Берлинския договор (13 юли 1878) новата държава да бъде монархия. Така гласи член 4, според който Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство. За своето време Търновската конституция е измежду най-демократичните в Европа – установява общество без титли, привилегии и робство, прокламира граждански права и свободи, полага основите на парламентаризма чрез всеобщо избирателно право без пряк имуществен ценз.
Търновската конституция е изменяна от тт Велико народно събрание (1 юли1881), когато на княза са дадени поисканите от него пълномощия да управлява страната 7 години по свое усмотрение. На 15 май 1893 г. тV Велико народно събрание (3-17 май 1893) я променя като въвежда князът и престолонаследникът му да носят титлата "Царско Височество". На 11 юли 1911 г. V Велико народно събрание (9 юни -9 юли 1911) прави цялостна редакция на Търновската конституция.
Приетите промени са наложени от обявяването и признаването на България за независимо царство (22 септември 1908). Търновската конституция не е спазена през 1943 г., когато след смъртта на цар Борис III е избрано регентство от обикновено, а не от Велико народно събрание, както е според чл. 27. Датата на приемането на Търновската конституция 16 април е определена за Ден на конституцията и професионален празник на българските юристи и съдебните служители по инициатива на Съюза на юристите в България и утвърдена с Решение 56/12 март 1991 г. и Решение 879/16 декември 2010 г. на Министерски съвет. До 1991 г. денят се отбелязва на 4 декември като Ден на Конституцията и на юриста съгласно Решение 38 на Бюрото на Министерския съвет от 1979 г.
