-Д-р Кахтан, в разгара на лятото сме. Как да предпазим децата от летните вируси – Вашите препоръки какви са?
–За предпазване от инфекциозни болести – независимо дали са вирусни или бактериални – най-важните мерки са стриктно спазване на хигиена, миене на ръцете възможно най-често, както и да се пие минерална или изворна вода. Чешмяната вода е свързвана с множество стомашно–чревни проблеми и е добре да се избягва. И не на последно място – важно e през лятото храната да не бъде оставяна на топло повече от 3 часа, най-вече месото и млечните продукти, също така зеленчуците и плодовете задължително трябва да се мият преди консумацията, тъй като високата температура и влагата създават добри условия за размножаването на микроорганизмите както в хранителните продукти, така и в околната среда и благоприятстват възникването на хранителни отравяния (токсикоинфекции). За да може по-лесно организмът да се справи с евентуална стомашно-чревна инфекция препоръчвам да се приемат пробиотици, тъй като те спомагат за изграждането на балансирана микрофлора на храносмилателният тракт при най-малките и подрастващите, което стимулира изграждането и поддържането на естествения им имунитет.
-Кои са най-честите симптоми и кога е редно да се консултираме със специалист – още при първата им проява ли?
-Летните вирусни и бактериални инфекции засягат най-вече стомашно-чревния тракт, а някои вирусни инфекции засягат и други системи, затова симптомите могат да бъдат както от страна на храносмилателната, дихателната система, така и на други системи. Например, аденовирусите засягат главно горните дихателни пътища, но може да засегнат и стомашно-чревния тракт и лигавицата на окото. Най-честите симптоми на летните инфекции включват повръщане, диария, коремни болки, липса на апетит, повишена температура и отпадналост. Още при появата на един от тези симптоми, детето трябва да бъде прегледано от лекар за навременна диагноза и адекватна терапия.
-Какви усложнения могат да настъпят при ненавременно лечение?
-На първо място най-сериозен е рискът от обезводняването с развитие на шоково състояние – колапс на детето. С честите изхождания, повръщането и повишената температура децата губят много вода и електролити. Особено застрашени са малките деца и кърмачетата, които твърде бързо губят голям обем течности, имат по-високи потребности от вода и редица анатомични особености, които определят по-големи водни нужди. Друго усложнение е възникване на гърчове у кърмачета и малки деца с много висока температура.
-Като специалист детски пулмолог какво ще посъветвате родителите за предстоящия есенно-зимен сезон?
-Тъй като през есенно-зимния сезон се срещат най-често вирусните инфекции на дихателната система и обостряне на алергичните заболявания като бронхиална астма и алергичен ринит, съветвам родителите на деца с бронхиална астма и чести инфекции на дихателната система да се консултират с детски пулмолог. Добре е да направят това още в началото на есенно-зимния сезон за преоценка на терапията и преценка за нуждата от профилактика с имуномодулатори.
-Как препоръчвате родителите да подсилят имунитета на децата?
-За подсилване на имунната система най-важно е разнообразно здравословно хранене, личната хигиена и ограничаване на контактите с болни хора. Имуностимулантите се препоръчват само на деца с чести и тежко протичащи инфекции и деца с имунодефицитни състояния. За съжаление, през последните години се наблюдава тенденция за прекалено изписване на ненужни имуностимуланти, които не са безобидни за здравето на децата.
-Детската кашлица особено през есента и зимата е един от по-честите симптоми при децата. С какво се характеризира острата и коя е хронична кашлица? Коя от двете е по-опасна и повод за тревога?
-Острата кашлица не преминава 3 седмици и е характерна за острите инфекции на дихателните пътища, докато хроничната кашлица е всяка кашлица с продължителност над 8 седмици и е характерна за алергичните и хроничните заболявания на дихателната система като бронхиална астма, хронична пневмония, муковисцидоза, гастроезофагеален рефлукс, психогенна генеза, вродени аномалии на дихателните пътища, бронхиектатична болест и други. И тъй като в много от случаите кашлицата с продължителност над три седмици се дължи на алергия и в частност на бронхиална астма, както и за да се избягва излишното изписване на ненужно много антибиотици, препоръчвам консултация с детски пулмолог на всяко болно дете с продължителна кашлица, неповлияваща се от антитусивни средства, инхалаторно и/или антибиотично лечение.
-И на финала – много ли деца у нас страдат от астма? Увеличава се или намалява техният брой? Сезонът влияе ли на заболяването – обостря ли се и кога – през пролетно-летния или през есенно-зимния сезон?
–Процентът на децата, страдащи от астма е между 10 -12% в световен мащаб, с тенденция за увеличаване с оглед увеличаване на рисковите фактори като активното и пасивното тютюнопушене, затлъстяване, замърсяване на околната среда и други. Определено сезонът влияе на обострянето на алергичните заболявания. През есенно-зимния сезон се обострят алергиите към студа, вирусите, акари на домашен прах, плесени и мухъл. А през пролетта се обострят алергиите към поленовите алергени – тревни и градински алергени. За съжаление, се наблюдава и тенденцията болни деца да се лекуват за бронхиална астма в резултата на хипердиагностика и съответно провеждане на неадекватна терапия, също така закъсняла диагноза е често явление при деца по малки от 6-годишна възраст, затова препоръчвам децата със суспектни симптоми за астма да се консултират с детски пулмолог.
Д-р Абдул Али Кахтан е част от екипа на МБАЛ „Уни Хоспитал“ от 2016 година. Научните и клиничните му интереси са в областта на диагностиката и съвременното лечение на бронхиална астма в детска възраст, усложненията на грип при рискови групи – малки деца и деца с хронични белодробни, сърдечни и ендокринни заболявания.
Д-р Кахтан има редица участия в национални и международни педиатрични конгреси в областта на детските болести, предимно детска пулмология и детски инфекциозни заболявания.
