Панагюрката Дима Попова продължава неотклонно да организира благотворителни акции в помощ на засегнатите от наводненията населени места. Наскоро тя инициира кампанията „Деца помагат на деца“. Повече за самата инициатива, затова как можете да помогнете и откликват ли панагюрци на призивите за помощ, вижте от разговора ни с Дима.
Госпожо Попова, как се роди идеята за „Деца помагат на деца“?
Има създадена таблица с адреси и имена на семейства пострадали от наводненията.Мизия месеци след потопа е на ръба на оцеляването.Децата са най-невинните жертви в тази ситуация.Повръща ми се като чуя вече, че Държава няма. Държавата сме ние. За това реших и поех инициативата с приоритет да помогнем на децата в Мизия и с. Нивянин. Най-вече да се опитаме да предизвикаме интереса и да създадем у децата си чувство на отговорност и съпричастност. Така с лични контакти по телефона и с информация от доброволци по места получавам актуална информация. Още същият ден след като създадох групата започнаха дарения. Учебни помагала детски дрехи, обувки, детски играчки.Има дарения както закупени така и използвани вещи.Дама която поиска да остане анонимна донесе цялата си стока от магазин който е имала.Детски дрехи, спортни обувки, мъжки блузи и пуловери.
Покрай благотворителната си дейност се сблъскваш ежедневно с десетки трагедии. Има ли обаче случай, който буквално да те е разтърсил емоционално?
Създавайки контакт с бедстващите семейства Усещам колко недоверчиви са и колко крехки. Всяка тяхна дума няма изход и няма да се справим, а аз губя и говор и картина. Няма психолози, няма морална подкрепа.Има подкрепени бедстващи семейства от определени партии , а останалите изоставени. Моята идея, а и от опит вече е , да затворим кръга дарител – дарен. Да не потъват даренията в някой склад и най – вече да не бъдат пробирани за определени хора. Създадох списъка и мисля, че така е по лесно.Истории мога да разкажа много. За бащата който отглежда сам двете си деца. 7 дни след потопа са били на улицата. Сега пред този баща предизвикателството е да върне не само дома си, а и надеждата на децата си. Двете му дъщери обичат много да рисуват. Печелили са конкурси. Погрижила съм се за тях да бъдат изпратени както ученически пособия така и пособия за рисуване.Майката, която е изгубила мъжа си юли месец. По професия е учител и е с огромна тежест на плещите си. Да създаде отново дом, с една учителска заплата и кредити.Да се погрижи за сина си малкият Радослав който е само на 8 год , а му предстои втора операция на очите.За него специално ще има подарък учебни помагала.
Откликват ли хората?
Както винаги се случва в България един има предостатъчно друг нищо обединява ги само едно трагедията.Хората носят постоянно дарения. Сега пред мен е предизвикателството да довърша работата си на 100% и тези дарения да достигнат до бедстващите семейства. За момента не можем да се възползваме от безплатен транспорт с куриерските фирми.До петък 12.09 ще се опитам да намеря дарител с превоз или гориво.В готовност съм да пътувам и да раздам даренията.
Какво би посъветвала тези от читателите ни, които биха искали да помогнат – къде, кога и как?
Всеки който иска да помогне с нещо може да го направи от 10 до 18 часа в офиса срещу сградата на бившата Стопанска Банка.Нека даряваме от сърце и душа , а не заради лични облаги или пиар акции.Още една опция е изпращане на колет по пощата.Дарения продължават да носят всеки ден. За пореден път доказахме , че Панагюрци са хора с големи сърца.Благодаря на всички които се отзоваха.
