Начало Бизнес Димитър Цоцорков: Трябва да гледаме отвъд краткосрочния хоризонт на кризите

Димитър Цоцорков: Трябва да гледаме отвъд краткосрочния хоризонт на кризите

СПОДЕЛИ

Последните години ни изправиха пред много кризи – и пандемията, и войната в Украйна, и ръстът на енергоносителите и цените, и осъзнаването колко важна е ресурсната ни независимост…Поне нас, българите, болезнените теми ни разделят жестоко, за съжаление. Вместо да ни обединяват, кризите сякаш ни противопоставят повече. А би трябвало да гледаме отвъд краткосрочния хоризонт на кризите, да имаме здрави ценности, да отстояваме цивилизационния си избор, да знаем какво бъдеще искаме за страната и как да работим за него“. Това казва Димитър Цоцорков, председател на надзорния съвет на „Асарел-Медет“. Преди дни той стана първият българин, пионер по целите за устойчиво развитие на Организацията на Обединените нации (ООН). Отличен е в категорията за дигитална трансформация заради приноса, който иновативните решения имат за постигането на целите за устойчиво развитие в индустрията и отражението, което напредъкът на технологиите има за благосъстоянието на обществото. Глобалната награда се присъжда всяка година от 2016 г. насам, като досега това е първият мениджър от минна компания в света с престижното отличие.

„Не очаквах българин да намери място сред Топ 10, казва Димитър Цоцорков пред Forbes. „И то не защото подценявам българите. Напротив, винаги съм казвал, че ние имаме с какво да се гордеем, че трябва да си поставяме високи цели, защото можем да ги постигнем и да имаме успехи, с които се гордеят в другите страни. Но си давах сметка, че по отношение на минната индустрия все още има различни стереотипи, че много от хората не могат да си представят напредъка, който браншът постига през последните години. Но ето, че бе оценен капацитетът, който големият бизнес има, за да помогне за промяната и устойчивото развитие“.

Реклама

Десетте световни бизнес лидери за 2022 г. бяха обявени по време на Лидерската среща на Глобалния договор на ООН в Ню Йорк. Те бяха излъчени измежду националните призьори от жури, включващо представители на гражданското общество, академичните среди, Глобалния договор на ООН,  администрацията на ООН и предишните носители на приза SDG Pioneers. Димитър Цоцорков достигна до финалния кръг на глобалния конкурс, след като беше отличен за Пионер на SDG (sustainable development goals – цели за устойчиво развитие) в националния конкурс, проведен от Българската мрежа на Глобалния договор на ООН през март тази година.

Г-н Цоцорков, какво означава за Вас това отличие?

Означава най-вече отговорност. Приемам наградата като признание за усилията на целия екип на компанията и благодаря на всички колеги, защото зад това признание стои също и тяхната работа, техните ръце и сърца. Благодаря на фондациите „Асарел“ и „Лъчезар Цоцорков“ за стойностните проекти, с които помагат за благосъстоянието на обществото, особено в сферата на образованието, културата, закрилата на децата, здравеопазването и спорта. Тази награда смятам, че е признание и за покойния ми баща, проф. Лъчезар Цоцорков, който казваше, че мисията на всеки човек е да остави света по-добър след себе си. Вярвам, че трябва да се опитваме да го направим.

Вие сте пионер и посланик на устойчивото развитие в България, какви нови цели си поставяте?

Някой може да каже – на големите компании им е по-лесно, те имат голям капацитет, имат повече ресурси. Но всеки може да има принос за устойчивото развитие, което е баланс между икономическия принос, грижата за природата и социалната отговорност. Малкият бизнес също прави успешни крачки напред. Виждаме успешни примери и за социално предприемачество, и за прохождащи компании, които мислят едновременно за икономическия, екологичния и социалния аспект на своето въздействие. Смятам, че този напредък е важно да се забелязва и насърчава.

Защо толкова много държите на новите технологии и как те променят производството и бизнеса?

За мен няма друг начин на мислене, освен този да работим за иновациите и да инвестираме в прилагането на технологичния напредък на практика. Вероятно е въпрос и на ново поколение лидерство, и на образование, тъй като заедно с икономика и финанси, съм завършил информационен мениджмънт и компютърни науки. За нашия бизнес непрекъснатите инвестиции в подобрения са жизненоважни, защото преработваме много бедни руди и по дефиниция имаме дългосрочен хоризонт на развитие.  Например, днес постигаме извличане на мед от над 92%, което някога се е считало за мираж. Но това нямаше да е възможно без десетилетия на модернизация.

Обратното на устойчивост би било да не преработваме по-бедните руди от находището, а да изземваме само по-богатите участъци и така – вместо да инвестираме за дългосрочното развитие на мината – да се фокусираме върху краткотрайните печалби. Това не може да бъде наша цел, имаме друга визия. Поради това се включваме в научноизследователски проекти, намаляваме транспортните разстояния чрез автоматизирани системи или отпадъка чрез прецизно планиране на минните дейности със съвременните 3D технологии. Няма лимит да търсим иновации, така че да следим процесите в реално време, да сме по-енергийно ефективни, да имаме по-безопасна работна среда и да се грижим за природата. Но, независимо от технологичния скок, за нас най-важни остават хората. Без мотивирани и ангажирани служители успехът не е възможен, няма добре свършена работа, няма шанс за иновации и напредък.

Какви са следващите стъпки на Асарел-Медет в устойчивото развитие?

Имаме конкретни цели по всяка от нашите седем фирмени програми за устойчиво развитие, включително за модернизация, развитие на минерално-суровинната база, опазване на околната среда, енергийна ефективност, безопасност на труда, развитие на човешкия капитал и корпоративно развитие. За нас устойчивото развитие не е еднократно действие, не е нещо, което постигаш веднъж завинаги. Това е път, по който се реализират по-малки и по-големи проекти, които обаче трябва да са в правилната посока.

Обратното на устойчивост би било да не преработваме по-бедните руди от находището, а да изземваме само по-богатите участъци и така – вместо да инвестираме за дългосрочното развитие на мината – да се фокусираме върху краткотрайните печалби. Това не може да бъде наша цел, имаме друга визия. Поради това се включваме в научноизследователски проекти, намаляваме транспортните разстояния чрез автоматизирани системи или отпадъка чрез прецизно планиране на минните дейности със съвременните 3D технологии. Няма лимит да търсим иновации, така че да следим процесите в реално време, да сме по-енергийно ефективни, да имаме по-безопасна работна среда и да се грижим за природата. Но, независимо от технологичния скок, за нас най-важни остават хората. Без мотивирани и ангажирани служители успехът не е възможен, няма добре свършена работа, няма шанс за иновации и напредък.

Какви са следващите стъпки на Асарел-Медет в устойчивото развитие?

Имаме конкретни цели по всяка от нашите седем фирмени програми за устойчиво развитие, включително за модернизация, развитие на минерално-суровинната база, опазване на околната среда, енергийна ефективност, безопасност на труда, развитие на човешкия капитал и корпоративно развитие. За нас устойчивото развитие не е еднократно действие, не е нещо, което постигаш веднъж завинаги. Това е път, по който се реализират по-малки и по-големи проекти, които обаче трябва да са в правилната посока.

А визията ни е да развиваме модерна и екологична минна индустрия, с която България и Европа да се гордеят. Да имаме принос за суровинната независимост на страната и конкурентоспособността на икономиката, да намаляваме въглеродния си отпечатък, да създаваме дългосрочна заетост и ползи за своя регион, да развиваме социалните си проекти, да имаме мотивирани и успешни служители.

Кои са големите шансове на България в изграждането на социално отговорно общество?

Социално отговорното общество, което за мен означава силно, проспериращо и социално справедливо общество, изисква да инвестираме в образованието на децата и развитието на младите. За мен това са инвестициите, които ще имат най-висока добавена стойност за обществото ни в бъдеще. Наред с това сме длъжни да запазим регионите си живи. Устойчиво ли ще бъде, ако страната се дели на София, заедно с няколко по-големи града и останалата част от България? Не бива да допускаме пропаст между възможностите за развитие на регионите, темите, които вълнуват хората от жълтите павета, и проблемите, които тревожат хората от по-малките общини.

Кои са силните двигатели в устойчивото развитие в България и какво те могат още да направят?

Бизнесът може да генерира и да даде път на много иновации. На практика той е естествено заинтересован да управлява ресурсите си максимално добре, да има енергийна ефективност, да намалява екологичното си въздействие, за да изгражда доверие сред своите заинтересовани страни, да има мотивирани и ангажирани служители, а регионът, в който оперира, да просперира и да създава нови възможности за бъдещите поколения. Смятам също, че младите са естествен носител на заряда за промяна, затова трябва по-активно да присъстват в диалога по тези теми. Виждам голямата роля на гражданските организации, но също така и на държавата, която трябва да изработи визията за това къде искаме да сме след 30 и къде след 50 години. Ще се получи, ако влагаме усилия да градим помежду си мостове, а не да инвестираме време и усилия в това да се разделяме.

Източник: forbesbulgaria.com