Начало Бизнес Димитър Цоцорков: Зелената икономика създава нови перспективи за развитие пред нас

Димитър Цоцорков: Зелената икономика създава нови перспективи за развитие пред нас

СПОДЕЛИ
Димитър Цоцорков е председател на Надзорния съвет на „Асарел-Медет“ и изпълнителен директор на инвестиционното дъщерно дружество „Асарел Инвестмънт“. Работил е като агент по продажби и маркетинг в London Electricity и мениджър по експедиране в Glencore UK. В „Асарел-Медет“ е от 2001 г. като експерт по продажби и хеджиране, след което става ръководител на отдел и директор „Корпоративно развитие“. Член на УС на „Асарел-Медет“ от 2014 г., а от 2015 до 2017 г. е негов председател. Снимка: Юлиян Донов

Целите пред минната индустрия са да осигурява суровини за зелените технологии и самата тя да става все по-щадяща околната среда, казва Димитър Цоцорков. Към момента „Асарел-Медет“ има стратегическа визия за развитие до 2040 г., включваща устойчива заетост на хората и ползи за икономиката

 

– Какво е за вас значението на думите „визионерство“ и „новаторство“? 

– Търсенето, разработването и внедряването на иновации са неизбежни за капиталоемък сектор като нашия. Първо, минната индустрия сама по себе си ги генерира, за да отговаря на новите предизвикателства като преработката на руди с все по-ниски съдържания на полезни компоненти, както е в случая с „Асарел“. И, второ, компаниите са голям потребител на новаторски решения, които се създават от другите бизнеси и науката.

Нашата визия, представата ни за това къде искаме да стигнем, не е постижима без много инвестиции и непрекъснат цикъл на иновации. Факт е, че вече имаме минна индустрия от ново поколение, а съвременните компании и трудът на хората нямат нищо общо с остарелите някогашни представи. При нас дигиталната трансформация се извършва отдавна и много от системите ни вече са автоматизирани.

В „Асарел“ си имаме подобно фирмено мото: „Да тръгнем първи означава да тръгнем навреме“. Не се притесняваме да проправяме пътеки, за да ставаме по-добри във всеки аспект на нашата дейност. Минали сме през десетилетия на модернизация и иновации, с които сме по-ефективни като бизнес резултати и като стандарти за опазване на околната среда, безопасност на труда и социална отговорност. А по дефиниция всеки проект в минната индустрия е с дългосрочен хоризонт и се знае как ще се развива едно находище след 5, 10 или 20 години. Но през тези години очите ни са непрекъснато отворени за нови решения, които да направят труда на хората по-лек и да удължат работата на мината с нови 5, 10 или 20 години.

– Къде в заредената с още повече неизвестни 2021 г. се пресичат способността на мениджъра да е тук и сега – в конкретния проблем – и отвореността към иновации с дългосрочна цел?

– Това е лидерско качество. Да, трудно е едновременно да се фокусираш върху общата картина в перспектива, докато си въвлечен в толкова трудна ситуация в настоящето. Но дори по време на криза трябва да умееш да видиш както гората, така и дърветата в нея. Кризите разбиват и преобръщат визии, но дори и в най-трудните моменти трябва да знаем накъде сме се запътили, докъде ще ни доведе едно или друго кризисно решение. Въпросът за визията трябва да стои при всяка стъпка.

– Какви са стъпките, които правите спрямо зелената линия, която трябва да следват индустриите?

– Целта ни е да осигурим дългосрочното устойчиво развитие на компанията, а заедно с нея заетостта на хората и ползите за икономиката и целия регион. Всъщност зелената икономика и зелените технологии на бъдещето изискват още повече мед и отварят нови възможности пред нас. От една страна, самите ние инвестираме в технологии, които във все по-голяма степен опазват околната среда. От друга – металите и особено медта имат важно значение при декарбонизацията и производството на електромобили, ветрогенератори и изобщо зелена енергия.

Колкото до конкретните стъпки, имаме седем фирмени програми за дългосрочно устойчиво развитие. През тази година например ще приключим един голям тригодишен инвестиционен цикъл, по който сме вложили над 350 млн. лв., за да имаме по-добра производствена ефективност, грижа за природата, безопасност на труда и развитие на кадрите.

– Пред коя визия за развитието на минната индустрия има повече неизвестни – пред тази на баща ви Лъчезар Цоцорков, когато влиза в Минно-обогатителния комплекс „Медет“ през 1971 г., или сега пред вас предвид напълно новите реалности в света?

– Частната инициатива създава повече възможности, но е свързана с повече рискове и неизвестни. Баща ми е постъпил в компанията като стажант през 1971 г., преди аз да съм бил роден, а изпълнителен директор става през 1986 г. Тогава са имали спускани „отгоре“ планове и много по-малки възможности за проучване на чуждия опит. Но все пак и в онова време той е успявал да намери работещите решения. Командировал е нашите специалисти и строители в други мини, за да се види как работят на практика съоръженията, които по онова време е изграждал в Панагюрище.

Днес голяма част от информацията е на един клик разстояние и можеш да се развиваш по-бързо на базата на натрупаното знание. Можеш онлайн да се срещнеш със специалист от другия край на света и да обсъдиш иновациите в отрасъла. Но освен че е по-динамично, всичко е и по-непредвидимо. А един от най-важните въпроси за нашата индустрия е да намери мястото си в ерата на зелената икономика, да се развива бързо, така че да осигури суровините за зелените технологии, но и самата тя да става все по-щадяща околната среда и все по-ефективна при преработката на полезните компоненти.

– Какъв е моралният кодекс, който добрият лидер взема със себе си в бъдещето?

– Както баща ми проф. Лъчезар Цоцорков казваше, най-важна за всеки човек е здравата ценностна система. Да си почтен и трудолюбив, справедливо да оценяваш постиженията на екипа си, като лидер да даваш пример, който другите да следват. Нужно е да съзнаваш, че имаш отговорност да мотивираш, да вдъхновяваш хората от екипа, да интегрираш социалната отговорност във всички бизнес практики. А също така със своя бизнес успех да подкрепяш устойчивото развитие на своя регион и своята страна, да помагаш на каузи, в които вярваш.

Венцислав Савов. Интервюто е публикувано в бр. 01/2021 на сп. „Мениджър“