На 3 август се чества Световният ден на динята.
Динята е много полезна и през летните жеги е най-добро средство за охлаждане. Тя съдържа 92 % вода и е отлично профилактично средство за бъбреците и храносмилателната система. Препоръчва се при пясък в бъбреците, тъй като действа диуретично. Много полезна е при подагра, защото спомага за прочистване на уреята и пикочната киселина. Динята е източник на фибри, които заедно с високото съдържание на вода са отлично средство за прочистване червата. Тя предотвратява образуването на тумори на дебелото черво и ректума. Освен това стимулира перисталтиката, което има много добър ефект при страдащи от запек хора. Подпомага храносмилането, защото предизвиква отделяне на жлъчен сок.
В динята се съдържат много минерали и витамини. Високото съдържание на калий я прави подходяща за регулиране на сърдечните функции и за нормализиране на кръвното налягане. В семките й се съдържа вещество, което също влияе благотворно върху функциите на бъбреците и снижава високото кръвно. Незаменими аминокиселини в семките влияят върху производството на сперматозоиди и ерекцията. Семките стабилизират и нивата на кръвната захар, ако от тях се свари чай. Чаят от тях с използва за лечение на бъбреците.
Динята има високо съдържание на витамините С и В. Макар че е сладка, тя се препоръчва на диабетици и на хора с наднормено тегло, защото захарното й съдържание е едва колкото на половин ябълка. При хора със захарна болест консумацията на диня обаче трябва да се ограничи до 300 гр. на ден.
Комбинацията на диня и сирене у нас е широко разпространена, но не всичко вкусно е полезно. Особено ако се прави редовно, това съчетание води до загуба на ценни за организма ни вещества: Омега 3 мастни киселини, желязо, магнезий, цинк.
Както вече споменахме, семките на динята също са полезни, те съдържат ненаситени мастни киселини и други полезни вещества, заради които те се ядат в Азия, особено в Китай, както слънчогледовите семки у нас. В Африка от динените семки се извлича растително масло, освен това ги използват в супи.
Кората на динята също може да се яде. В по-стари времена българите са приготвяли от нея петмез или маджун, някои и до днес правят от дини туршия. Китайците готвят корите, като предварително ги обелват, а след това пържат, варят или мариноват, добавят им зехтин, люти чушки, лук, чесън, захар и ром. Мариновата динена кора е руски специалитет.
