Всеки трети вторник на месец март, по цял свят, се отбелязва професионалния празник на една непопулярна професия. Професия, която често бива омаловажавана и дори пренебрегвана, професията на социалния работник.
Трудът на българския социален работник е най-ниско платеният сред помагащите професии, учители, лекари, здравни работници и т.н., но от него се очакват чудеса – да застава наравно с полицая при операции и издирвания, да защитава правата на децата пред съда, да разплита конфликти и да бъде посредник сред враждуващи съседи, родители или дори цели общности. Социалният работник работи в най-голямата бедност и мизерия с хората, които живеят в институции, затворите, махали, отдалечени села и често е обект на агресия и враждебност. Социалният работник е този, който ежедневно се сблъсква с трагедията и мъката на хората. Той е този, който трябва да работи за спазването на човешките права, работейки сред най-бедните и онеправданите. Децата мечтаят да станат лекари, пожарникари, учители или просто фолк певци, докато професията социален работник е непозната не само за децата, но и за много възрастни. Това е така, защото в страната ни малко се знае за същността на социалната работа. До голяма степен разбирането за нея е сведено до това да се изчисляват помощи, да се преследват хората, да бъдат наставлявани, а не да бъдат подкрепени, за да могат да вземат живота си в собствените си ръце.
Скъпи колеги социални работници, уважаеми лекари, учители, полицаи и всички вие които работите с хора, днес всъщност е Световния ден на всички помагащи професии.
Нека на този да ден си дадем сметка за тези, които се нуждаят от нашата професионална помощ и да продължим нашата работа като просто помагаме!
ЧЕСТИТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ПРАЗНИК!
(из публикация на Г. Богданов – НМД )
Център за обществена подкрепа „Зора” гр. Панагюрище
