Православната църква отбелязва деня на св. Анна – майка на Богородица. Тя закриля брака, семейството, девойките, бременните жени и вдовиците.
Дълго време семейството на Йоаким и Анна нямало деца. Бездетството в древността се е считало за Божие наказание и такива семейства, освен личната си тревога трябвало да понасят и обществения укор. В местата, където те живеели, бездетството не се посрещало със съчувствие.
Молитвата и надеждата на двамата била за дете. Някои обясняват с тези тревоги и вълнения името, което Йоаким и Анна дават на дългоочакваната си рожба. Защото Мария означава „надежда“.
Според неканоничното Протоевангелие на Яков Анна и нейният съпруг Йоаким са посетени от ангел, който им съобщава, че ще имат дете.
Анна обещава да посвети детето си на служба на Бог и на тригодишна възраст Мария е отведена във Втория храм.
Източноправославната църква приема света Анна още от 6 век, като тя и Йоаким са наричани свети и праведни богоотци. Разказът на Протоевангелието на Яков е приет от Римокатолическата църква едва през 13 век, като Анна е официално канонизирана през 1854 г.
Българската православна църква отбелязва зачатието на света Анна на 9 декември, а нейната смърт – на 25 юли.
Народът почита този ден и като празник на врачките. Нощта, предхождаща празника, е време на заклинания, прокоби и магии. Затова стопаните палят пред всяка врата огън с тор, ръсят пепел и просо около стопанските постройки.
Момите посаждат пшеница в гърне и топят клонки от вишна или ябълка във вода и ги оставят край огнището. Ако до Нова година пшеницата поникне и клонките се разлистят, момата ще се омъжи през следващата година, и то за добър момък.
Поверията твърдят, че в тази нощ черните магии „хващат“. Затова строго се спазват различните забрани: жените не работят нищо, не бива да пипат вълна, за да не се разболеят децата и добитъкът.
Мъжете не бива да излизат от селото, защото по поляните играят самодивите и видят ли мъж, отвличат го.
Имен ден празнуват Ана, Анна, Анка, Ани, Анета, Анелия, Аница, Аня, Янко и Янка.
