Начало Любопитно Днес се навършват 133 години от рождението на Стоян Дринов

Днес се навършват 133 години от рождението на Стоян Дринов

СПОДЕЛИ
restorant

s_drinov-2

Стоян Пеев Дринов е български поет, автор предимно на детска литература. Той е роден на 3 февруари през 1883 година. Негов чичо е проф. Марин Дринов.

Стоян учи в родния си град, а след това в Пазарджик и София. Бил е учител и библиотекар в Народната библиотека.

Сътрудничи на сп. „Светулка“, „Детска радост“, „Веселушка“, „Пчелица“, „Другарче“ и др. Редактор на детския в. „Люлка“ (1921-1922). Автор на произведения за деца и юноши. По негови стихове български композитори създават песни. Превежда много произведения на поети от руската, западноевропейската и сръбската литература. Автор на стихосбирките: „Кукувица кука. Песен“ (единствената негова книга, издадена приживе, 1919), „Забави дневни и вечерни“ (1922), „Весели случки“ (1925), „Изворче“ (1929), „Верни-неразделни“ (1964), „Герчо с тамбурата“ (1965),“Цуцул Цуцул Цуцулан“ (1981), „Хорце“ (1990) и др.

Ето какво пише за този „естет на словесността“ Румен Спасов:

Сякаш загърбил злобите на деня, Стоян Дринов преоткрива несравнимото богатство на природата, на пернатия и животинския свят, на простите и ясни човешки взаимоотношения в родното градче и в панагюрското поле, уважението към смълчаната сила и сдържана мощ на планината– закрилница. Това е и светът, който споделя с читателите си, с него остава в съкровищницата на българската литература. В най- добрите негови стихове има естествена лекота и непринуденост, вдъхновена сякаш от уникалната природа на Средногорието, щастливо съчетана с потомствено чувство за красота, изящество, етичност и шеговита човешка солидарност. Но литературните занимания на Стоян Дринов не са посветени само на децата. Мисията му е и сред възрастните, особено след надживяните ужаси като военен кореспондент. “Късният” период на творчеството му е посветен на нови търсения, свързани не толкова с публицистичното разобличаване на военщината , колкото с позитивния личен пример за достойни обществени начинания. В София се ражда и сина му Людмил – едно рядко поетичен талант, напуснал света само седемнайсетгодишен, но оставил след себе си една от най-изящните ученически стихосбирки на българския 20-ти век. През последните дни от живота си Стоян Дринов е библиотекар в Народната библиотека.

Сред най – известните произведения на Стоян Дринов е стихотворението „Минзухарко братко“:

 

МИНЗУХАРКО БРАТКО

 

– Минзухарко братко,

имаш ли си татко,

тебе да обича?

Как се той нарича?

 

– Имах… ех, почина

скоро – таз година.

Сечко се зовеше

много лошав беше.

 

– Минзухарко братко,

като нямаш татко,

имаш ли пък майка,

за теб да се вайка?

 

– Мащеха ми й майка,

тя за мен не вайка,

нито ме обича –

Марта се нарича.

 

– Минзухарко братко,

като нямаш татко,

като нямаш майка,

за теб да се вайка,

имаш ли сестриче,

тебе да обича?

 

– Бялото кокиче

е на мен сестриче,

с него ние двама

сме без татко, мама.

 

Две деца сиротни,

още безимотни;

с него си дружиме,

с него се тешиме.