Начало Култура Днес се навършват 95 години от смъртта на панагюрския поет Стоян Дринов

Днес се навършват 95 години от смъртта на панагюрския поет Стоян Дринов

СПОДЕЛИ
restorant

Стоян Пеев Дринов е български поет, автор предимно на детска литература. Той е роден на 3 февруари през 1883 година. Негов чичо е проф. Марин Дринов.

Стоян учи в родния си град, а след това в Пазарджик и София. Бил е учител и библиотекар в Народната библиотека.

Сътрудничи на сп. “Светулка”, “Детска радост”, “Веселушка”, “Пчелица”, “Другарче” и др. Редактор на детския в. “Люлка” (1921-1922). Автор на произведения за деца и юноши. По негови стихове български композитори създават песни. Превежда много произведения на поети от руската, западноевропейската и сръбската литература. Автор на стихосбирките: “Кукувица кука. Песен” (единствената негова книга, издадена приживе, 1919), “Забави дневни и вечерни” (1922), “Весели случки” (1925), “Изворче” (1929), “Верни-неразделни” (1964), “Герчо с тамбурата” (1965),”Цуцул Цуцул Цуцулан” (1981), “Хорце” (1990) и др.

Градската библиотека в Панагюрище носи неговото име от 1995 година. Синът му Людмил умира едва 17-годишен, но оставя едни от най-добрите ученически поетични произведения в България. Община Панагюрище и Градската бибилиотека организират ежегоден конкурс за детска поезия на негово име.

Ето какво пише за този „естет на словесността“ Румен Спасов:

Сякаш загърбил злобите на деня, Стоян Дринов преоткрива несравнимото богатство на природата, на пернатия и животинския свят, на простите и ясни човешки взаимоотношения в родното градче и в панагюрското поле, уважението към смълчаната сила и сдържана мощ на планината– закрилница. Това е и светът, който споделя с читателите си, с него остава в съкровищницата на българската литература. В най- добрите негови стихове има естествена лекота и непринуденост, вдъхновена сякаш от уникалната природа на Средногорието, щастливо съчетана с потомствено чувство за красота, изящество, етичност и шеговита човешка солидарност. Но литературните занимания на Стоян Дринов не са посветени само на децата. Мисията му е и сред възрастните, особено след надживяните ужаси като военен кореспондент. “Късният” период на творчеството му е посветен на нови търсения, свързани не толкова с публицистичното разобличаване на военщината , колкото с позитивния личен пример за достойни обществени начинания. В София се ражда и сина му Людмил – едно рядко поетичен талант, напуснал света само седемнайсетгодишен, но оставил след себе си една от най-изящните ученически стихосбирки на българския 20-ти век. През последните дни от живота си Стоян Дринов е библиотекар в Народната библиотека.

Сред най – известните произведения на Стоян Дринов е стихотворението „Минзухарко братко“:

МИНЗУХАРКО БРАТКО

– Минзухарко братко,

имаш ли си татко,

тебе да обича?

Как се той нарича?

– Имах… ех, почина

скоро – таз година.

Сечко се зовеше

много лошав беше.

– Минзухарко братко,

като нямаш татко,

имаш ли пък майка,

за теб да се вайка?

– Мащеха ми й майка,

тя за мен не вайка,

нито ме обича –

Марта се нарича.

– Минзухарко братко,

като нямаш татко,

като нямаш майка,

за теб да се вайка,

имаш ли сестриче,

тебе да обича?

– Бялото кокиче

е на мен сестриче,

с него ние двама

сме без татко, мама.

Две деца сиротни,

още безимотни;

с него си дружиме,

с него се тешиме.