Има нужда от изцяло нов медиен закон, но не мисля, че в момента има шанс за постигане на обществен и политически консенсус за това, заяви вчера в Пловдив,по време на 9-та Световна среща на българските медии председателят на Съвета за електронни медии Георги Лозанов. В момента през българските медии минават най-големите политически и икономически интереси и за съжаление не всички механизми на съпротива работят, каза още той и посочи, че социалните мрежи дават възможност за пряко политическо представителство на хората. "Новите медии работят като долна камара на парламента. Те дават възможност гражданите да застанат директно пред институциите без посредничеството на политиците."
Ето какво сподели Георги Лозанов в специално интервю за ПИА.
Загубиха ли медиите ролята си на коректив?
Свободата на словото не означава просто да можеш да кажеш всичко, а това, което казваш, да има значение. Ние в България имаме външна, шумна свобода на словото. Необходимо е медиите да се превърнат в стабилни, качествени институции. Сега се получава омагьосан кръг. Властта – политическа и икономическа, се крие и гледа да няма медиен достъп, а същевременно обвинява медиите, че не са сериозни.
Преди малко, по време на дискусията, отбелязахте, че една информация винаги си проправя път в медийното пространство…
Да. Като в един вакуум в българските медии всичко се казва, но то има много малко реално отражение върху социалния свят, върху институциите. Свързано e с тези характеристики на сенчестата реалност на прехода. Общественото мнение не се е превърнало в институция и животът продължава да върви на принципа ”кучето си лае, керванът си върви”.
В контекста на провеждащата се в момента среща, по какво се различават българските медии от тези в другите европейски страни?
Медиите са различни в страните в преход и в страните със стабилна демокрация. Държавите в преход живеят в сенчест свят, където няма стабилност на информационните източници. В тази ситуация медиите са като в игра на сляпа баба. Движат се в един сумрак и реагират по различен начин. Случва се да реагират на слухове, подхвърляния, дори компромати. В резултат на което се получава една картина, по-жълта и агресивна като визия, различна от тази стандартизирана от гледна точка на основните правила европейска медийна картина. Разбира се, и самите медии, особено на ниво собственици, главни редактори, често се заиграват със същите сенчести субекти. Така остава усещането, че медията е сензационно жълта и вместо да показва живота в дълбочина, в анализ, което е характерно за една качествена медия, гърмят едни фойерверки като един празник, малко като във филм по Марио Пузо.
Какво, според вас означава да се прави истинска журналистика?
Истинската журналистика е като сапьорството. Тя трябва да мине през драмите и да ги покаже на хората. Тя не бива да слага розови очила и да се опитва да създава пропагандни визии, към които често е подтиквана. Едновременно с това, наблюдавайки драмите на света, трябва да има изключителна толерантност към жертвите. Всеки от нас е повече или по-малко жертва в драматичния свят и затова толерантността е много важна характеристика. Журналистиката трябва да е мрачна и толерантна, а не обратното – безгрижна и агресивна.
Има ли естествен механизъм за регулиране на медиите?
Посоката на развитие е посока към дерегулация и саморегулация. Българските медии създадоха свой етичен кодекс. Дадоха си сметка, че ако те сами не възприемат да спазват определени принципи, този, който ги нарушава, започва да бъде нелоялна конкуренция на останалите. Така че спазването на стандартите е въпрос на лоялна конкуренция между самите медии и колкото повече се стабилизира този пазар, толкова повече самите медии ще бъдат носители на стандарта и ще изискват спазването му.
Можем ли да говорим за медиен монопол в българската среда и ефектите му?
Трудно, до момента, в който не посочим в закон какви са допустимите прагове на концентрация. Сега монополът е само метафора, и то оскърбителна, с която изнервено се замерваме, защото по закон всичко се оказва позволено. Сякаш продължаваме да живеем в предмодерното време на заклинанията – вярваме, че ако наречем някого монополист, той ще стане такъв и дори ще се засрами и ще се откаже от монопола си. Това са бабини деветини, модерният свят изисква закон и регулация, която да стъпи на него.
Научиха ли се българските политици да използват медиите?
Не са се научили. На нивото на мисленето си за медиите посттоталитарните политици в България остават тоталитарни. Гледат на медията като на продължение на политиката, а не като на място, където трябва да се защитят в диалог.
В каква посока ще се променя медийният пазар у нас?
Ще има конвергенция на чужди модели и капитали, но българинът ще иска да научи новините от Канал 1 или bTV, дори CNN по цял ден да предава за страната ни. Сега той гледа CNN от страх, че тук го лъжат повече. Когато (и ако) това усещане отшуми, влиянието на нашите медии ще нарасне. Опасната тенденция е друга – медиите у нас опитват да се превръщат в институции, в нещо като министерства. А те по определение са свободно пространство на различията. Общите медийни каузи може да носят национална романтика, но са чужди на самата природа на медиите.
_____________________________________________________________________________
Георги Лозанов е завършил философия в СУ “Св. Кл. Охридски”. Зам. главен редактор на в. „Култура“. Доцент и професор във Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ “Св. Кл. Охридски”. Преподава в НБУ и НАТФИЗ “Кр. Сарафов”. Член на НСРТ (1997 – 2001 г.) и член на СЕМ (2001- 2004 г.). През 2004 г. е избран за председател на управителния съвет на Българската медийна коалиция след номинация на Българския хелзинкски комитет.
