Начало Общество НПО: Публичните разходи за здраве са 288 $ на човек

НПО: Публичните разходи за здраве са 288 $ на човек

СПОДЕЛИ

Пловдив, 15 октомври

Публичните разходи у нас за здраве /по данни от 2011 г./ са 288 долара на глава от населението. Това съобщи в Пловдив д-р Станимир Хасърджиев от Националната пациентска организация по време на специализирания панел на Деветата световна среща на българските медии.

По думите му тази цифра е далеч от съизмеримите на България държави като Босна и Херцеговина, Сърбия, Румъния, които имат по-голям разход. По отношение на личните разходи за здраве, които са 40%, пък сме много преди тези държави, като според д-р Хасърджиев има тенденция този процент да нарасне. Цифрите са категорични, подчерта д-р Хасърджиев, и в този смисъл България не може да се нарече член на ЕС, след като в таблицата сме зад държави, които няма да влязат в общността.

Той припомни, че у нас се прилага солидарната система за здравно осигуряване, което означава, че плащат младите, здравите и имащите доход, а ползват старите, болните и социално слабите с презумпцията, че винаги могат да си сменят местата. Към тази картина той добави и изтичането на висши медицински кадри от страната, което се обяснява с ниското заплащане и липсата на възможност за професионално усъвършенстване.

Според статистиката, представена от д-р Станимир Хасърджиев,54 на сто от българите се осигуряват от държавата, но с минимални суми – по 30 лева, а децата до 18 години – с 16 лева на месец. 34 процента са тези, които сами си плащат здравните осигуровки, като с времето техният брой намалява, а между 800 000 и 1 милион души са здравно неосигурените. Само за първите месеци на тази година към тях са се "присъединили" още 35 000 души, става ясно от статистиката.

Недостигът на квалифициран медицински персонал не е характерен само за България, а и за цяла Европа, подчерта д-р Цветан Райчинов, председател на Българския лекарски съюз. За България като причина той посочи дългото, почти 15-годишно обучение, желанието за кариерно развитие, което в България не може да се осъществи, и условията за работа. На трето, но не на последно място той посочи заплащането. По думите му в България лекарите получават средно 370 евро на месец, при минимална заплата в Европа от 550 евро. В тази връзка той се обърна с призив към медиите, че могат да помогнат като отразяват доброто,което се случва в здравната система в България. Независимо от всичко, при тези условия българското здравеопазване е най-доброто в Европа и най-достъпно, коментира д-р Райчинов.

Системата обещава солидарно здравно обслужване, но трябва да  има равенство на входа и изхода на системата, подчерта Деян Денев от Българския лекарски съюз. Според него не е приемливо държавата години наред да внася по 940 милиона лева на година затези групи, които осигурява. 250 000 от тях могат да плащат сами здравните си осигуровки, твърди Денев. Той помоли медиите да се опитат да повлияят положително на хората да започнат да се осигуряват и то върху реалните суми, които получават.

Този казус трябва да се дискутира от всички възможни ъгли, а не само преди избори или когато политиците имат нужда от това, смята и Владимир Афенлиев, представител на Софарма. Според него най-липсващата инвестиция в тази сфера е доверието в системата. Оказва се, че държавата е един от най-нередовните платци, след като с години внася една и съща сума за тези категории. Той смята ,че сериозен брой хора предпочитат да не се осигуряват, "а
при нужда да плащат на ръка и да получават добра услуга".

Бранислава Бобанац от в."Български новини" – Кипър твърди, че у нас не се признава Европейската здравноосигурителна карта. В отговор д-р Райчинов каза, че "тези карти не се ползват, защото нямаме четящо устройство". По думите му то струва 15 милиона лева, но със закупуването му ще бъде въведен контрол в системата. По отношение на спешното обслужване обаче той заяви, че всеки има право на това независимо откъде е. Ниските осигуровки, които внася държавата /16 лева на дете за месец/ трябва непрекъснато да се дискутират по медиите, тъй като по думите му лечението на децата струва много повече.

По отношение на социалнослабите общности проф. Ивайло Търневот Национална мрежа за здравните медиатори, каза, че проблемитетам са в пъти по-тежки. Той припомни, че в ромските квартали има висока заболеваемост на инфекциозни болести и висока детска смъртност. В помощ на тези хора са здравните медиатори, които като представители на самата общност, но образовани, се ползват с тяхното доверие. Като пример посочи реализираната чрез тях успешна акция за имунизация на 180 000 деца от ромската общност срещу морбили.

През последните години сме свидетели на това, че здравеопазването трябва да стане национален приоритет, но едва ли е такъв, като много често сме склонни да казваме, че държавата не е направила това или онова, но за съжаление в личен план за хората здравеопазването не е приоритет, коментира Петър Галев, медиатор на панела "Каузата на бизнеса. Здравеопазването като национален приоритет".