Начало Здраве Дух и тяло: Преяждането

Дух и тяло: Преяждането

СПОДЕЛИ
restorant

Рубриката води Мария Петришка

Здравейте, прекрасни! Днес темата е как яденето ни разболява. Или по – точно преяждането. Знам, че това няма да се хареса на голяма част от нашено консуматарско общество. Но ако иската да имате ЖИВОТ в живота си не си  позволявайте да преяждате! 

Преяждане

Според разбиранията на йога преяждането е тамасично, дори когато е с чиста храна. Преяждането е един от най-големите проблеми на съвремието – ние поемаме много повече храна, отколкото в действителност ни е нужно. Енергията, която не може да бъде обработена от тялото ,нарушава вътрешния енергиен баланс и ликвидира постепенно естествените механизми за регулирането му.
Тялото само дава сигнали кога и от каква храна има нужда. Ние обаче сме свикнали да не се съобразяваме с тях и да търсим в храната нещо, което тя всъщност не може да ни даде.
На запад хората преяждат не само защото храната е широкодостъпна – в количество и избор, които са били немислими само две поколения назад. Основната причина за преяждането е обаче чувството за самота, за откъснатост, за отделеност, което се опитваме да компенсираме като буквално поглъщаме света чрез яденето. Ние се опитваме по този начин да заместим прекъснатата си връзка с единството на енергията; усещането, че си част от космическото цяло и имаш своето място в съвършения ред на космоса; любовта, която слепява тази връзка.
Нашата цивилизация живее все още в голямата илюзия, че когато се оградиш от другите – с колкото е възможно по-дебели стени, с колкото е възможно повече имане на различни неща, които другите нямат и колкото е възможно повече власт, която да упражняваш навън – ще успееш да надраснеш вселената и да изградиш устойчива, единична, собствена вселена – едно собствено царство, което ще съществува, каквото и да става отвън.
Йога обаче учи, че това просто не е възможно – защото всеки от нас е свързан в едно с другите хора, с всяко растение, всяко същество и дори всеки камък и всяка капка вода. Ако осъзнаваме връзката си и съзнателно я подкрепяме с действие и мисъл – което е и задачата на живота според йога, ще бъдем щастливи, спокойни и уравновесени. Тогава въпросът как да се храним изобщо няма да стои пред нас, защото ще се храним от само себе си точно по начина, който е правилен за нас.
Когато обаче пренебрегваме чувството за свързаност, когато вървим с действията и дните си срещу него като унищожаваме природата, като консумираме безогледно, като се опитваме да изпъкнем над другите и да им покажем на всяка цена превъзходството си, като дори нараняваме, причиняваме болка, замърсяваме – копнежът по единството, макар и несъзнавано, продължава да напира в нас и ние отчаяно се опитваме да го заместим. Илюзията, че като че ли като погълнеш по-голяма част от света ставаш по-близък на света и по далеч от отдалечения себе си, е която ни принуждава да ядем, да ядем, да ядем дори когато вече ще се пръснем от преяждане.


Преяждането е чумата на 21 век. Йога е пътят, по който тя може да бъде излекувана

Ако сте от хората, които преяждат, оставете всякакви диети и полезни съвети за храненето, защото те няма да ви помогнат. Не можете да регулирате храненето си, преди да направите крачка към регулиране на вътрешния си свят – решението на един вътрешен проблем не може да дойде отвън. Вземете решение да се промените. Вземете решение да тръгнете по пътя на йога. Започнете с проста, но редовна програма и колкото по-дълго следвате този път, толкова повече храненето ви ще се възвръща към естествените рамки – към онова, за което всъщност е предназначено: да набави онази част от енергията, която не ни достига за да поддържаме равновесието в себе си и в околния свят.

Гладуване

Йога не е непременно свързана със съзнателно гладуване, но то също така идва естествено за онези, които са тръгнали по пътя на йога. Човек постепенно става много чувствителен към вътрешния поток на енергията в тялото си и започва да цени възможността да му влияе като прекрати временно достъпът на най-грубия източник на енергия отвън – на храната.
Но гладуването в йога има още едно измерение – то е инструмент за овладяване на мисленето, за изграждане на вътрешната сила.
Когато гладуваш съзнателно, ти поставяш волята си и своя свободен избор над един от най-дълбоките животински инстинкти – над една от най-силните вградени автоматични програми в подсъзнанието. Успееш ли в това, изведнъж придобиваш увереност, че можеш са управляваш мисълта си, психиката си, тялото си в нови, неподозирани досега измерения. Вече не си пряко зависим от порива на инстинкта. Вече можеш да му противопоставиш волята на човешкия дух.
Затова гладуването като избор при човека се отличава от глада поради липса на храна при животните. Ограничаването на мисловните навици за сметка на съзнателния контрол на ума е общата нишка, която свързва всички пътища в йога. Човек може да постигне това с физически упражнения, с правилно дишане, с медитация, с правилна релаксация или чрез диета и съзнателен отказ от храна – всеки от тези принципи води към същата цел.
Тези простички съвети са написани преди близо 100 години за учениците в ашрама на Свами Шивананда, един от най-големите индийски йоги на 20-ти век.


Яж умерено. Стани от масата, когато коремът ти е ¾ пълен. Не го претоварвай.
Яж само, когато си наистина гладен. Не вярвай на фалшивото чувство за глад.
Не яж нищо между отделните хранения.
Яж здравословни храни в разумни количества и точно определени часове.
Не яж прекалено горещо или прекалено студено – това дразни стомаха и пречи на храносмилането.
Не яж нищо, което не харесваш, но и не яж всичко, което харесваш.
Намали готвените ястия.
Поемай само 4-5 различни храни на едно ядене. Откажи се от прекалено много комбинации и смеси. Храносмилането се справя трудно с прекалено различни и сложни комбинации.
Не яж консерви и гранясало масло. Готви ориза и зеленчуците на пара. Дългото готвене отнема вкуса и хранителните вещества. Не изхвърляй водата, в която са варени зеленчуците – съдържа ценни минерали.
Яж само два пъти на ден в точно определени часове. Никога не подгрявай ястията.
Поемай само тогава храна, когато дишаш чрез дясната си ноздра.
Позеди десет минути след всяко хранене във Ваджрасана (диамантената поза) за да улесниш храносмилането.
Яж мълчаливо.
Променяй хранителните си навици постепенно. Когато някой елемент от храненето ти не ти подхожда, намалявай количеството му.
След хранене не предприемай напрягащи действия, нито физически, нито мисловни. Почини си половин час. Не бягай веднага за да хванеш влак.
Избягвай ядене късно вечер.
Не яж, когато си гневен. Нека най-напред духът ти отново намери спокойствие. Едва тогава яж. Когато човек е гневен, жлезите му с вътрешна секреция отделят отрови в кръвта.
Приемай храната като лекарство. Не бъди ненаситен.
Гладувай веднъж седмично. Чрез гладуване се отделят отровите, вътрешният механизъм се възобновява и органите могат да си починат.
По време на хранене и по всяко време мисли затова, че Бог живее във всяка храна, в плодовете и в зеленчуците. Той дарява полза на всеки. Моли се непосредствено преди и след хранене.

Йога и готварска книга са по принцип две взаимоотричащи се неща. Цялата индустрия, фокусирана върху храненето и свързаната с нея пропаганда – безкрайното количество готварски книги, списания, кухненски приспособления, предавания по телевизията, опитът да се постави храненето в култ, в нещо, което може да придаде особен смисъл и вкус на живота, противоречат на духа на йога. Пътят на йога е път на все по-голям контрол върху сетивата, а не на издигане на сетивните удоволствия в храм. За йога щастието не е в повече и по-разнообразни дразнения отвън – защото те само пораждат още по-голямо неудовлетворение и жажда, а в намиране на смисъл и хармония вътре.
Разбира се, лишаване е дума, която звучи особено страшно за днешния, потънал във властта на необузданите сетива, човек. Да решиш да се лишиш от нещо, когато рекламата крещи денонощно, че трябва да вземеш още и повече, е много трудно. Много хора просто изпълняват командата – купуват готварски книги, оборудват луксозни кухни, експериментират екзотични комбинации, устройват луксозни и пищни вечери и очакват това по особен начин да изпълни живота им.
Йога ни учи, че може и по-простичко и това не е непременно признак на бедност, изостаналост, простотия и липса на култура и образование. Ако времето и енергията, които отделяме в кухнята и които губим окончателно когато на масата останат само мръсните чинии, бъде използвано с някаква по-градивна цел – за придобиване на нови умения, на нови знания, за нови идеи, за мислене, много по-бързо ще можем да намерим истинска посока в живота си.
Това не означава, че за йога храната трябва да бъде безвкусна. Напротив, природните продукти, чистите съставки, приготвени по натурален начин, с естествени подправки и билки, носят истинската радост на вкуса на човека – стига преди това той да бъде върнат към нормалните си функции – пречистен от химическите налепи и тамасичните храни, които днес нарушават естествения инстинкт за хранене. Това освобождаване и възстановяване на вкуса става постепенно. Може да са нужни години така, както дълги години и дори десетилетия всекидневно, систематично вкусът и дори инстинктът за самосъхранение са били изтривани и променяни от чудесата на съвременната хранителна индустрия и нейния маркетинг.
България все още е благословена с предимството, че традицията за отглеждане на пресни плодове, зеленчуци и билки у дома, в собствената градина, на много места още не е окончателно умряла. Дори само връщането към тях вместо употребата на готови и замразени храни, хранителни смески и подправки от супермаркетите би било голяма стъпка към хранене в духа на йога.
АВТОР : Любомир Розенщайн

С радост ще ви очаквам в зала „ Йога “ всеки вторник от 19,00 часа, за да споделим радоста от живота заедно!
Намасте ! Мария !