Йога като път към емоционална свобода
Рубриката води Мария Петришка
Здравейте търсещи хора, в днешната рубрика искам да споделя с вас опита си осносно овладяването на така наречените „ Трудни “ емоции. Аз съм зодия „ Рак “ много емоционална и вечно сърдита на всичко от света. И така беше докато не се научих да овладявам тези си емоции. Разбира се за това е необходимо много осъзнаване, наблюдаване и преди всичко желание да промениш живота си. Йога философията промени мисленето ми, йога асаните дадоха възможност на тялото ми да се освободи от сковаността на ставите ми, мускулите и най – вече на ума ми. И това промени живота ми в положителна насока.
Споделям следната публикация на Екатерина Кьосева за овладяване на нашите „ Разрушителни “ емоции чрез практикуване на йога. Насладете и се и вземете най – доброто за себе си!
Когато практикуваме йога сравнително редовно няма как да не забележим, че чрез асаните сякаш докосваме нещо много по-дълбоко в себе си. Нещо отдавна стаено, потиснато, пренебрегнато. Това са нашите „трудни“ емоции. Стремим се да изразяваме свободно т.н. „позитивни“ емоции като радост, щастие, ентусиазъм.
Те са „лесни“, защото са обществено приети и дори насърчавани. Но има емоции, които никак не влизат в представите ни за „лесно“. Те ни поставят „на ръба“ на себе си и ни провокират да преразгледаме живота си изцяло. Какво не е наред с мен? От какво имам нужда? Какво се случва с моето сърце точно в този момент?
„Трудните“ емоции, които ни убиват
„Трудните“ емоции са като камъче в обувката ни, което ни „убива’ и от което искаме възможно най-бързо да се освободим. Те внасят дискомфорт, неприятни усещания и, честно казано, ни пречат да живеем така, како е най-удобно на ума и неговият перфектно подреден логичен свят.
Затова „избираме“ да ги скрием „под килима“ на съзнанието си и да продължим деня си сякаш сме „над нещата“. Но емоциите не изчезват. Те остават там и чакат да бъдат разпознати, приети, разбрани.
Емоциите са енергия, чиято цел е да задвижи някакъв процес в нас, някакво действие към промяна. След като има „трудна“ емоция, значи нещо не е наред. След като нещо не е наред, нещо трябва да се промени. Емоцията ни дава нужното гориво, необходимия заряд, за да осъществим тази промяна. В себе си.
Ум ↔ Тяло
Все повече започва да се говори за психосоматиката, или за начина, по който психиката създава соматичните болести. Хроничният дисбаланс в психичния ни и емоционален свят наистина провокира определени заболявания.
Сред седемте официално обявени психосоматични болести се нареждат есенциалната хипертония, язвата на стомаха, ревматоидният артрит, хипертиреоидизма, бронхиалната астма, колитът и невродермитът. Истината е, че списъкът с психосоматични разстройства е много по-дълъг. Когато душата ни страда, това е видимо върху „платното“ на нашето тяло.
„Стресът, дългото нервно напрежение, душевните травми, скритата обида, страховете, конфликтите… Даже ако се опитваме да не ги забелязваме и да ги забравим, да ги изтласкаме от съзнанието си, тялото помни всичко.
И ни го припомня. Зигмунд Фройд пише: „Ако изгоним проблема през вратата, то той под формата на симптом се връща през прозореца“.“
Както психиката влияе по посока на тялото, така и тялото може да повлияе върху психиката. Точно това е една от най-важните цели на йога – да доведе до освобождаване от емоционалните блокажи и да ни донесе чувство за емоционална свобода и покой.
С помощта на йога практиката отключваме потиснатите емоционални състояния. Те често се появяват неочаквано. Докато задържаме в определени асани ненадейно започваме да изпитаме тъга, страх, гняв – емоции, които не са пряко свързани с наши актуални преживявания.
Определена „трудна“ емоция е започнала да се раздвижва. Наша задача е да я валидизираме, приемем и да я освободим от себе си. Това е целта на йога – да постигнем освобождение от всичко, което ни пречи да видим света такъв, какъвто е (мокша).
Как йога ни помага да се освободим от „трудните“ емоции?
Стресът, напрежението, неизразените емоциите се заключват в нашите мускули, сухожилия, стави. Когато в йога практиката разтягаме мускулите – бавно, стабилно, равномерно – позволяваме на енергията в тялото ни да се раздвижи, а тя на свой ред започва да избутва блокиралите емоции „на повърхността“ на съзнанието ни.
Така те идват на ниво „ум“ и ние имаме възможността да ги пуснем и освободим от тялото ни, за да можем да „видим“ своя истински аз, чието изначално състояние е покой. Това се отнася с изключителна сила за ин йога, която акцентира върху съединителната тъкан и ставите.
Гняв ↔ черен дроб ↔ манипура чакра
Гневът е много силна задвижваща емоция, която имаме навика да потискаме, а тя на свой ред – да ни разболява. Според китайската медицина, гневът се съхранява в черния дроб.
Основна функция на черния дроб е да пречиства кръвта и да съхранява енергията. Не случайно, когато човек е гневен сякаш „кръвта му кипи“, а енергията се пренасочва към крайниците, за да подсигури достатъчно сила за инстинктивната реакция „борба или бягство“.
В психологията на йога се приема, че гневът е емоция, която се генерира и задържа в трета чакра „манипура“. Тя се намира в областта на слънчевия сплит. Често хората, които имат проблеми с изразяването на гнева имат енергиен дисбаланс в манипура, който се проявява под формата на проблеми на стомаха, повишена киселинност, язва, гастрит, затруднено храносмилане.
Асаните, които влияят върху манипура чакра всъщност балансират гнева по посока тяло ↔ ум. Това са всички усукващи стомаха асани, например ардха матсиендрана (странична извивка от седеж) и париврита триконасана (усукан триъгълник).
Тъга ↔ бял дроб ↔ анахата чакра
Според китайската медицина, тъгата обитава белите дробове, а според психологията на йога – сърдечния център или анахата чакра. Неслучайно, когато сме тъжни изпитваме болка и тежест именно в тази част на тялото ни – проекцията на нашето „сърце“.
Белите дробове са нашият дихателен орган, чрез който ние вдишваме и издишваме. Неслучайно емоционалният дисбаланс тук се проявява като невъзможност да пуснем старото (да издишаме) и да вдишаме новото (да вдишаме).
Метафорично казано, ние не искаме да пуснем тъгата и да продължим напред. За да се освободим от нея е добре да практикуваме асани, които разширяват и отварят гръдния кош, например матсясана (риба), ущрасана (камила) и др.
Тревога и стрес ↔ далак
Умението да се освобождаваме от стреса е изключително важно, за да запазим своето здраве и вътрешен баланс и да не се разболяваме. Стресът и тревогата се акумулират в далака, според китайската медицина, а той на свой ред е свързан с черния дроб.
Далакът участва във филтрирането на кръвта и поддържането на силна имунна система. Естествено, когато сме стресирани имунитетът ни отслабва и сме по-податливи на вируси и инфекции.
Един от най-лесните начини да се освободим от тревогата е като редовно медитираме или правим охлаждащи асани, например пасчимотанасана (главоколянна поза) – навеждане напред от седеж.
Можем да я практикуваме и самостоятелно като задържаме между 2-5 минути. Тя ще охлади емоционалното и състояние и ще ни помогне да се освободим от напрежението, натрупано през деня.
Недоверие и страх ↔ сковани мускули
Недоверието и страхът вървят ръка за ръка с липсата на гъвкавост в областта на краката. Когато сме обзети от страх ние сме готови за битка, а краката ни се мобилизират, за да ни подготвят за сражение. В тази ситуация за доверие и дума не може да става. Хроничната мобилизация на мускулите на краката (борба и бягство) води до скъсяване на мускулните влакна и загуба на гъвкавост.
Стремежът към контрол и перфекционизмът също са проява на страха ни за оцеляване (дисбаланс в първа чакра). Ще забележите, че хората, които се страхуват откровено (паник атаки и фобии) или се страхуват прикрито (мания за контрол, перфекционизъм) имат много по-сковани мускули на краката от останалите хора, чийто страхове не са толкова изявени.
Пускането на страховете и изграждането на умението да се доверяваме обикновено е дълъг процес. Изграждането на гъвкавост – също. Двете неща са взаимосвързани и трябва да работим за тях едновременно ако искаме да видим резултат.
Всички навеждащи напред асани, които разтягат бавно и продължително мускулите в задната част на бедрата са изключително полезни тук, както и детска поза (уязвимост, приемане). Важно е да правим асаните с намерение за освобождаване от напрежението, пускане на контрола и проява на доверие във вселената, която пише най-добрата история за нас!
Авторът Екатерина Кьосева е психолог и йога преподавател, автор на статии в eterina.me и други онлайн списания като ihealth.bg, ilady.bg, itravel.bg и др.
Ако статията ви е била полезна и променяща за вас ще ви очаквам в зала „Йога“ в зала Арена – Асарел всеки вторник от 19,00 часа за да променим „Разрушителните “ си емоции в „Градивни“.
Отворете сърцата си и осъзнаите себе си и съзидателната любов в себе си за нов по – красив и по – щастлив Живот !
Намасте ! Мария !
