Начало Здраве Дух и тяло: За смисъла на докосването в живота ни

Дух и тяло: За смисъла на докосването в живота ни

СПОДЕЛИ

Рубриката води Мария Петришка

Здравейте! Днешната тема е продължение на тази от предишното издание  на „Дух и тяло“ за позитивната ни настройка.

Днес наред е темата за докосването. Не кое е да е докосване, а това, направено с любов. Какво ни носи то и какво липсва в живота ни при липсата на докосване?
Твърде често ние подценяваме силата на докосването, усмивката, милата дума, изслушването, искреният комплимент, мъничкият жестна грижа, всички от които имат потенциала да преобърнат живота ни…
Физическият контакт притежава сила, която е неоспорима, макар и често да не му отдаваме нужната важност в ежедневието си. То ни носи лекота,  спокойствие, грижа, свързване с другите и любов. Ние постепенно се учим да се доверяваме “да бъдем докосвани”, както и да се осмеляваме „да докосваме”. Усещането за физически контакт ни носи усещане за емоционална и физическа подкрепа и най-важното, държи фокуса ни в настоящия момент, прави ни цялостно присъстващи с човека до нас в момента на докосване. Забележете, че когато се отпуснете в нечия прегръдка с доверие, сякаш за момент всички останали мисли и задачи изчезват. Вие се потапяте в една тиха сърдечна медитация, в която сте изцяло присъстващи. Сърдечната ви чакра ще се напълни с топла енергия и самото усещане, че сте свързани с някой друг ще ви донесе усещането за вътрешен мир.

Какъв е смисълът на ДОКОСВАНЕТО в нашия живот?

Самият допир е ключов за чувството ни за безопасност и присъединеност в света. Кожата е орган на Първа чакра и отговаря на чувството ни за сигурност, оцеляването и нашите основни нужди. Колкото повече ни докосват по приемащ начин, потребността ни от позитивен социален контакт се удовлетворява и това естествено води след себе си до усещане за безопасност и приетост.

Ние започваме да получаваме сигнали още преди раждането си чрез вибрациите на майчиното сърце. Точно тези леки докосвания имат решаваща роля във взаимоотношенията родител- дете още от самото зараждане на живота. Докосването е най-важният канал за комуникация за детето с обгрижващите го. То провокира изграждането на привързаност и може да сигнализира „сигурност”, носещо посланието „Ти си в безопасност. Аз съм тук.” Но може и да сигнализира точно обратното. Ако като деца сме свързали докосването с усещане за „сигурност”, най-вероятно като възрастни няма да имаме проблем да докосваме и да се доверяваме. Но не е такъв случаят ако посланието, което сме впечатали в себе си е за заплаха и тревога. Тогава като възрастни най-вероятно ще избягваме физическия контакт, ще създаваме една предпазна защитна стена между нас и другите, което ще доведе до трудности в изграждането и поддържането на връзките ни.

Защо ДОКОСВАНЕТО е изключително важно?

1. Докосването прави агресията излишна. Колкото по-малко човек е бил докосван като дете, толкова повече агресия изразява като възрастен. Агресията е символично средство за свързване, само че с обратен знак. Ако не съм научен да се свързвам по друг начин или дълбоко в себе си свързвам докосването с болка, аз съм неудовлетворен, гневен, неумел и тук идва агресията, която е отчаян апел за докосване с обич
Изследвания върху детското развитие показват, че отсъствието на физически контакт или при физическо малтретиране способността ни за свързване чрез физически контакт е поначало увредена, поради негативните смисли, които влагаме в акта на докосване. Но това е поправимо. С достатъчно грижа и любов към себе си, понякога с помощта на психотерапевт и желание за промяна, се изгражда нов модел за света и старите концепции се трансформират в нови и далеч по-удовлетворяващи.

2. Докосването изгражда ДОВЕРИЕ между хората. Или казано с други думи, помага за свързването на хората и поддържането на връзките помежду им. Физическият контакт активира орбитофронталния кортекс в мозъка, отговорен за усещането за награда и състрадание. Дори обикновеното докосване предизвиква освобождаване на хормона окситоцин, наричан още хормон на привързаността. По нашата кожа има множество рецептори, които са свързани с нашия емоционален отговор.

3. Докосване в моменти на криза. Физическият контакт и по-скоро „държането в прегръдка” може да осигури усещане за безопасност и комфорт на наш близък, независимо дали е дете или възрастен, когато е в криза. Кризата е момент, в които всички наши защити за момент се срутват и ние се чувстваме малко или много като беззащитни деца, чиито основи са разклатени. Държането в прегръдка е терапевтично средство, чрез което се внушава усещане за стабилност, защото какво по-успокояващо от това да бъдеш буквално държан от друго човешко същество.

4. Социални ползи. Някои автори говорят за „икономически ползи” от докосването, например физическият контакт сигнализира за безопасност и доверие. Най-обикновеното топло докосване успокоява кардиоваскуларния стрес и активира т.н. нервус вагус, за който се твърди че е пряко свързан с емпатичния отговор.

 

5.  Докосването е свързано с имунния отговор. Физическият контакт наистина може да намали заболяваемостта. Прегръдките подсилват имунната ни система. Нежният натиск, оказван на гръдната кост предизвиква енергиен обмен и активизира Сърдечната ни чакра. Това от своя страна стимулира тимусната жлеза, която регулира и балансира продукцията на бели кръвни телца в тялото, което всъщност ни предпазва от разболяване.

6. Докосването и работният колектив. Физическият контакт създава чувство за свързаност във всеки колектив. Здрависването или прегръдката предизвиква освобождаване на хормона окситоцин, което увеличава шанса комуникацията да се развие приятелски и да се създаде доверие, макар и да не познавате отсрещния човек. Това спомага бизнес срещата да се развие благоприятно за вас. От друга страна докосването между колеги увеличава сплотеността на колектива и мотивацията към общата задача.

7. Докосване и не-сексуална интимност. За съжаление много от нас свързват докосването единствено със сексуалната интимност и любовния партньор. Това поставя бариери и стени между хората и много обърквания по отношение на невербалната комуникация, защото често чисто човешкото докосване може да бъде разтълкувано като сексуален намек.
Това зависи повече от нашите собствени нагласи и очаквания, но възприемайки докосването по този начин ние се лишаваме от множеството му лечебни ползи. Човешкият контакт има изключително влияние върху нашите емоции, здраве и усещане за свързаност с другите и това далеч надхвърля особеностите на сексуалната интимност.

8. Докосването и обучението. Физическият контакт създава по-добра ангажираност на учениците по отношение на учебния процес. Например, когато учител прецени да потупа ученик по рамото, това окуражава изключително неговата мотивация за учене и постижения най-вече чрез усещането за приетост и валидизация.

9. Докосването и цялостното усещане за щастие. Да бъдеш докоснат и да докоснеш са основни човешки нужди, не случайно много хора се обръщат към професионалисти като масажисти, хиропрактици, и т.н. и по заобиколен начин си набавят това докосване, за което тялото им жадува.

10. Докосването и любовта към живота. Докосването освен с усещането за базово доверие е свързано и със способността ни да отворим сърцето си за любовта без условия и взаимозависимости. Да приемаме себе си и другите през очите на любовта означава да се докоснем до смисъла на самото ни съществуване.

И само това ли? Изброих едни от положителните аспекти на докосвонето, Но само си помислете докосването лекува! Лекува самотата, злобата, гнева и стреса. Докосването е обич, любов , доверие и взаимопомощ. Докосваите с любов и позволете да бъдете докосвани с разбиране, любов и доверие !

За същноста на човешкия живот, за докосватето, любовта и сподолеността можете да научите повече ако посещавате йога занятия.
Аз лично ще съм щастлива да ви видя на постелката в йога залата на „Арена – Асарел“ всеки вторник от 19,00 за начинаещи.

Обичайте и бъдете обичани!
Бъдете усмихнати и докосващи!!!
С много обич за вас : Мария