На днешния 16 юли Паша Христова щеше да навърши 71, ако преди четиридесет и пет години не беше отлетяла с “българската роза за всеки от нас”…
Паша Христова загива когато е само на 25 години. На 21 декември 1971 г. малко преди полунощ при самолетна катастрофа загива любимката на българската естрада.
При излитане самолетът прогресивно се накланя наляво, лявото полукрило удря пистата, самолетът завива наляво и рухва на земята. От удара единият двигател се откъсва и машината избухва в пламъци.
От 73 души на борда загиват 32, като сред тях е 6-членният екипаж. Спасяват се част от пътуващите в задната част на самолета – Борис Годжунов е със счупени крайници, а Янка Рупкина получава с леки изгаряния. Сред оцелелите са командирът и механикът на резервния екипаж, който трябва да върне самолета.
Паша Христова е родена на 16 юли 1946 г. в София, но израства в кв. Княжево. Интересен факт е, че корените ѝ са от село Варана, община Левски, където живели баба ѝ и дядо ѝ̀. Родителите и се местят в София и там се ражда Паша.
След завършване на гимназия става чертожничка в завод за електрокари.
Завършва Школата за естрадни певци и постъпва в Ансамбъла на строителни войски като солистка. Нейният първи успех е на Фестивала на забавната песен в Сочи, Русия, през 1967 г., където е удостоена със златен медал и първа награда.
През 1968 г. заедно с Борис Гуджунов тя пее като солистка в „Оркестър София“ – тогава един от най-популярните състави в българската музика, като двамата заедно пеят по концерти и гастроли в Съветския съюз, Чехословакия, Унгария, Югославия, Германия.
Репертоарът на Паша Христова е пъстър – балади, популярни песни, версии на фолклорни песни, джаз пиеси, политически песни
За своите пет творчески години Паша Христова записва около 60 песни за фонда на Радиото, Телевизията и Балкантон. Печели международна слава и много награди от конкурси, между които награда на фестивала „Златният елен“ в Брашов, (Румъния), първа награда за изпълнение заедно с Мария Нейкова и Мими Иванова в „Яворова пролет“ на радиоконкурса „Пролет“. През 1970 г. се представя на фестивала “Златният Орфей” и получава голямата награда за песента „Повей, ветре“ и първата награда за „Една българска роза“. През 1971 г. получава Голямата награда за изпълнители на Международния фестивал в Сопот (Полша) за песента “Ах, този дивен свят”. Това е едно от най-големите международни признания за български поп певец.
Паша Христова и нейните песни не са забравени и до днес.
Тя посмъртно е удостоена със званието „заслужил артист“, а през 2000 г. песента ѝ „Една българска роза“ е обявена за песен на столетието.
