ВИЗИТКА
Екатерина Долджева е родена на 9 август, 1988 год. в Панагюрище. Основното си образование завършва в ОУ “Райна Княгиня” с. Панагюрски Колонии, след което продължава в ОУ “Проф. Марин Дринов” в Панагюрище. По-късно е приета в 138 СОУ “Проф. Васил Златарски” в София със специалност математика, физика, информатика и информационни технологии с изучаване на английски език. Докато завършва средното си образование Катя е доброволец в международна фондация “Св. Св. Кирил и Методий”, където почти година е асистент – съветник и получава награда за заслуги. В последната година от гимназията е лидер на проект “Изследване на синтезиран свръхпроводник” в Институтa по физика на твърдото тяло при Българската академия на науките. Малко след дипломирането си в София заминава в College of the Canyons (Колеж на Kанъоните), Лос Анджелис. Там работи като преподавател по компютърно програмиране в лабораторията на колежа и малко след това като ментор. След завършването на общообразователните класове е наградена със стипендия и вписана в почетният лист на директора на колежа. В момента продължава обучението си за бакалавърска степен в Колумбия Колеж в Чикаго където изучава кинематография, а след първия си семестър печели наградата на журито на студентският фестивал за най-добър креативен филм – “Two Headed Boy” (Двуглаво Момче).
Екатерина за трети пореден път е носител на стипендията на името на проф. Марин Дринов.
Интервю на Мадлена Георгиева
-Катя, как се стига от Панагюрище в Чикаго и ще има ли…назад?
– Пътят от Панагюрски Колонии до Чикаго е интересен и вълнуващ. Минава през 138 СОУ “Проф. Васил Златарски” в София, където придобих езикова подготовка и технически познания в областа на компютърните технологии, продължава в Колеж на Kанъоните в Лос Анджелес, който ме запозна с филмовата индустрия и телевизионните предавания на живо и до момента стига до Колумбия Колеж в Чикаго който има невероятна програма за кино оператори. Тук своето образование са завършили кино операторите Януш Камински (Списъкът на Шиндлер, Спасяването на редник Райън, Специален Доклад и др.) и Мауро Фиоре (Аватар, Тренировъчен ден, Островът, Димящи Аса и тн.). През тези години научих и преживях много неща, които ме промениха и изградиха като личност. От 14 годишна живея далече от родителите си, наложиха го целите, които си бях поставила. Любопитството и интереса ми към новото и непознатото винаги са ме водили напред, въпреки трудностите които съм срещала. Независимо дали съм в София, Лос Анджелис или Чикаго, смелост и кураж никога не са ми липсвали. От малка се научих сама да поемам отговорност. Взимането на “правилното” решение никога не е било лесно. За момента плановете ми вклюяват успешно завършване на университета и скорошно завръщане в Лос Анджелес. Искрено се надявам скоро да работя върху проект, свързан с България.
– Защо избра да учиш точно това?
– Избрах да уча кинематография (операторско майсторство), защото обобщава различните области, от които винаги съм се интересувала: изящни изкуства, фотография, история, информатика, математика, физика, химия и философия. Всичко това е необходимо за претворяването на дадена идея от думи в движещи се снимки. От кинооператорът зависи осъществяването на този процес, разбира се според виждането на режисьорa. Той е художник, който рисува със светлина, отговорен е не само за креативния избор на стил, композиция, движение на камерата и осветление, но и за техническият подбор на оборудването на дадена продукция. Изкуствата винаги са били моята страст. Кинематографията определено е съвкупност от всички области които ме вълнуват. Това е изкуство което създава визуална поезия.
– Кои са любимите ти режисьори?
– Теренс Малик, Ларс фон Триер, Дарен Аронофски, Педро Алмодовар, Федерико Фелини, Жан-Люк Годар, Кристофър Нолан, Питър Джаксън, Роман Полански и Дейвид Линч са режисьорите, които ме вдъхновяват и помагат за креативното ми развитие.
– …а филми?
– Дървото на Живота, Меланхолия, Черният Лебед, Боен Клуб, Блясъкът на Чистия Ум, Да Бъдеш Джон Малкович, Догвил, Апартаментът, Парфюм, Мълхоланд Драйв и Властелинът на Пръстените са едни от любимите ми филми.
– Разкажи как минава един твой обикновен ден?
– Обикновенно денят ми е много динамичен, особено по време на семестър. Тогава, ако не съм в клас, ходя на работа, срещам се с колеги или съм на снимачната площадка. Вечерно време гледам филм, уча или излизам с приятели.
– Как си почиваш?
Дори половин час спокойствие би ми помогнало да си отдъхна и да се разтоваря не само физически, но и психически. Разбира се, сънят е неразделна част от почивката, но за съжаление често се лишавам от него, поради липса на време.
– Липсва ли ти България?
– Да, определено. Бих казала, че семейството, приятелите, спокойствието и природата най-много ми липсват от България.
– А какво не ти липсва от България?
Подценяването на малките неща, които хората приемат за даденост.
– По какво американската образователна система се различава от нашата?
– Американската образователна система като цяло се различава не само от българската, но и от европейската. В САЩ още от гимназията студентите могат да взимат предмети, които ще им бъдат признати по-късно във висшата образователна институция. По този начин, студент може да завърши бакалавърска степен на 19/20 години. Освен това, американската система дава възможност на студентите да взимат предмети напълно по тяхно желание. Това им дава право на свободен избор на класове, в зависимост от специалността върху която се фокусират. Разбира се, има няколко задължителни предмети, които всеки един студент трябва да завърши. От друга страна, докато в Европа повечето така наречени “лекции” се провеждат в аудитории с не по-малко от 100 студента. В САЩ, в класна стая има не повече от 40 студента (в зависимост от институцията и предмета, който се изучава). Така се изграждат по-близки отношения не само между колегите, но и с преподавателите. Бих казала, че в САЩ има повече практика, която подкрепя теорията във всяка една област. По този начин, на много ранен етап, студентите придобиват опит и познания не само на теория, но и на практика, което им дава възможност за по-ранна реализация.
– Как се виждаш след 20 години?
– Щастлива.
БЛИЦ
Кога за последен път…
– плака/се смя от сърце ?
– Когато получих “Наградата на Журито” за най-добър филм “Двуглаво Момче” на студентският фестивал в Чикаго.
– сготви нещо вкусно?
– Снощи. Направих си таратор.
– Какво послание би оставила за нашите читатели?
– “Всички мечти могат да се сбъднат, стига да имаме куража да ги следваме.” Уолт Дисни
