Панагюрският род Делирадеви е вписан в историята на града и в местния музей. Никола Делирадев е един от потомците на прочутата фамилия – пътешественик, изследовател и ловец с дълъг живот в Етиопия, където участвал в лов на диви животни, още в началото на ХХ век. За тази дълга експедиция той разказва в книгата си „Последният ми лов на слонове“.
Роден през 1881 в Панагюрище, Никола Делирадев е потомък на опълченеца Димитър Делирадев. В младостта Никола за кратко се увлича по социалистическите идеи, като своя родственик и прочут географ – Павел Делирадев, но е разочарован и „в знак на характер“, си пуска брада, която остава до края на живота му.
24-годишен Никола Делирадев пътува до Судан, Кения, Сомалия и накрая в Етиопия, където остава цели 55 години. Там през 1910 е включен в голяма експедиция из новоприсъединената към Етиопия област Абигар. За тези приключения Никола Делирадев разказва в своята автобиографична книга „Последният ми лов на слонове“, където са описани престрелки с вражески банди и лов на диви зверове в недостатъчно изследвана територия.
След края на експедицията, продължила месеци, Делирадев създава своя собствена ферма. Сближава се с с етиопските императори Менелик II и Хайле Селасие, но не приема етиопско поданство. Уморен от странствания, побелял и остарял, през 1960 Никола Делирадев заедно със съпругата си (от латвийски произход) се връща в България, където тримата му синове отрано са изпратени да се учат в Панагюрище.
Никола Делирадев умира на 15 юни 1961, ден, преди да е навършил 80 години. Приживе дарява ловни трофеи и сбирката си с етнографски материали на музеи в Панагюрище и в София.
Филмът на сценаристът и режисьор Георги Балабанов разказва за съдбата на три поколения от семейството на Никола Делирадев.
В съвременността синът му Георги Делирадев е художник, а внукът му управлява ТИР на магистралата. Наследниците на пътешественика Делирадев гледат заедно телевизия и коментират политическите промени в България през 1989. Спомени за комунизма ги отвеждат пред затвора в Белене, където на Възпоменателен митинг за жертвите в лагера говори Милан Дренчев.
„Сянката на ловеца“ е с награда от Фестивал в Ню Йорк през май 1992. Оператор е Красимир Костов.
