Позиция на двама френски учени – Жан-Франсоа Лесгар, доктор по биохимия, и Жан-Пол Бурдино, университетски професор, доктор по микробиология и токсикология на околната среда, за иРНК ваксините, публикувана във FranceSoir:
„Лекарите предписват лекарства. Те го правят по силата на Хипократовата клетва и съгласно член R.4127-34 от френския Кодекс за общественото здраве, който гласи: „Лекарят трябва да формулира своите предписания с цялата необходима яснота, да гарантира, че те са разбрани от пациента и неговото обкръжение, и да се стреми да постигне правилното им изпълнение“. Всъщност лекарите, с изключение на тези, които се занимават с университетски изследвания, не са учени, химици, биохимици, токсиколози, вирусолози или имунолози. Те не откриват или създават лекарства, нито описват как препаратите работят на клетъчно ниво. Следователно те не са в състояние да интерпретират напълно подробностите на новите иРНК и ДНК ваксини, особено по отношение на ефикасността и токсичността им както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.
Ваксините иРНК (Пфайзер, Модерна) и ДНК (Спутник, АстраЗенека, Янсен) са интересни като технология, въпреки че все още не можем да ги разгледаме в перспектива по отношение на тяхната безопасност, тъй като това изисква десетилетия на употреба. Те използват безкрайно сложните механизми на клетките, за да накарат човешкото тяло да произвежда протеин (антиген), който предизвиква имунна реакция на белите кръвни клетки (лимфоцити), за да произведат антитела, способни да ни защитят от вируса. В конкретния случай от Sars-CoV-2 и неговите варианти. Да приемем, въпреки малкия натрупан опит дотук, че принципът на действие на тези ваксини не е токсичен за хората. Остава централният въпрос: какъв точно е протеинът, който се произвежда от иРНК или ДНК ваксината, и съответно какъв е ефектът му върху човешкия организъм? Това е главният въпрос, който има значение. При всички тези ваксини се произвежда „шипчест“ или спайк протеин (S протеин). Следователно ваксинацията с тези препарати има за цел да създаде антитела, насочени срещу спайк протеина, които ще ни предпазят от инфекция като разпознаят „шипчестия“ протеин на вируса и го елиминират. С уточнението обаче, че това важи за Sars-CoV-2 от 2020 г., с който са направени тези ваксини, а не за настоящите и бъдещите варианти на вируса. Произведените по този начин антитела са ефективни за няколко месеца (между два и осем месеца). Ключовият въпрос е: при създаването на голямо (неконтролирано) количество от спайк протеина, създаващ ни имунитет, каква може да е обратната страна на медала? С други думи, доколко безопасен е този протеин, който преминава през кръвта и достига до всички органи, включително до мозъка? Именно в това се крие проблемът: произведеният по този начин протеин е също толкова токсичен, колкото и протеинът на самия коронавирус. Това е така, защото иРНК или ДНК точно възпроизвеждат целия или част от този „шипчест“ протеин на вируса. Доказано бе, че този протеин се намира в големи количества в кръвния поток и се свързва със същите рецептори като коронавируса.
При COVID-19, именно чрез проникване през клетъчните рецептори (наречени ACE2) Sars-CoV-2 нарушава имунитета и предизвиква възпалителни реакции, водещи до проблеми с коагулацията и в най-сериозните форми дори до смърт. Това участие на „шипчестия“ протеин е описано в голям брой публикации. Става въпрос за един и същ възпалителен протеин на вируса (особено токсичен при диабетици, възрастни хора или хипертоници), който се произвежда след като сме инфектирани с COVID-19 или се възпроизвежда във всички наши органи след като бъдем ваксинирани. Затова считаме, че именно токсичността на „шипчестия“ протеин във ваксината трябваше да бъде в центъра на изследванията, а не само иРНК или ДНК. В документите на EMA и на FDA за ваксините на Pfizer, например, е засегнат само въпросът за разпределението на иРНК в тялото, но не и за разпределението или токсичността на спайк протеина. Впрочем, най-токсичните молекули, срещани в природата, са именно протеините: рицин, ботулинов токсин и хемотоксините (съдържащи се в змийската отрова). Поради тази причина в заключение твърдим, че трудно можем да бъдем упреквани, че сме „антиваксъри“. Ние просто сме „антиспайкъри“, тъй като спайк протеинът е токсичен – той предизвиква възпаление (оттук и миокардит), коагулация (оттук тромбоза) и хипертония (ACE2 резепторът е част от ренин-ангиотензин системата в човешкия организъм. Това е хормонална система в човешкото тяло, която регулира кръвното налягане и електроцитния баланс в организма ни). Ние не сме против самите ваксини, ние просто искаме ваксини с дезактивирани протеини. Искаме иРНК или ДНК ваксини, произвеждащи имуногенен, а не токсичен протеин. Именно това е научната причина да се противопоставяме на тези препарати, тъй като считаме, че те не са безопасни, а така също не са и достатъчно ефективни по отношение на спирането на предаването на вируса.“
