В редакцията на ПИА получихме пореден граждански сигнал, на който даваме гласност. Той засяга състоянието на езерото в село Панагюрски колонии, изчезването на водните лилии и начина, по който се използва и поддържа районът около него.
Публикуваме изпратения до нас авторски текст без редакторска намеса. ПИА ще даде гласност на всеки, който пожелае да вземе отношение по темата.
________________________________________
„От обществен парк и природен кът към риболовен водоем: как се промени езерото в село Панагюрски колонии и къде изчезнаха водните лилии?
Езерото в Панагюрски колонии дълги години беше едно от най-красивите и спокойни места не само в района, а и в цялата община. Едно наистина уникално място, където през пролетта и лятото част от водната му повърхност се покриваше с големи плантации водни лилии, които превръщаха мястото в естествена природна забележителност. Белите, розови и червени цветове се разтваряха върху тихата вода, а край бреговете се усещаше спокойствие, тишина и прохлада. Хора от селото, съседни населени места, летуващи и туристи спираха, за да се насладят и снимат красивата гледка с лилиите.
Днес обаче картината е различна.
След зарибяване езерото постепенно е превърнато в риболовен водоем. Именно след тази промяна започват и видимите изменения – пълно изчезване на водните лилии.
В същото време около бреговете все по-често се забелязват отпадъци — пластмасови бутилки, опаковки и следи от човешко присъствие. Немалка част от тревистата растителност по бреговете също е силно утъпкана и нарушена.
Най-сериозните въпроси са свързани със самото зарибяване и неговото въздействие върху екосистемата на езерото.
Например белият амур е вид риба, който се храни активно с водна растителност и често се използва за контрол на обрастването във водоеми. Именно това поражда съмнения, че зарибяването може да е допринесло за изчезването на водните лилии и за промяна в естествения баланс. Освен това и шаранът може да оказва влияние върху водната среда, чрез разравяне на дъното и размътване на водата, което затруднява развитието на чувствителни водни растения каквито са водните лилии.
Остават въпросите:
дали е извършвана екологична оценка;
дали е търсено становище от експерти и какви са били очакваните последици за местната екосистема от водни лилии;
дали зарибяването е съгласувано с общинските служби по екология;
възможно ли е възстановяване на водните лилии и какъв период от време би отнело това.
Водоемът е част от обществен парк и обществото има право на яснота по тези въпроси.
Друг проблем е и замърсяването на района около езерото. По бреговете често остават пластмасови отпадъци, опаковки, фасове, люспи от слънчоглед и други следи от човешка дейност. Липсва достатъчен контрол и грижа за района, което с времето допълнително влошава облика на мястото. Понякога край езерото се палят барбекюта и разпъват шатри, като постепенно тишината и естественият му облик отстъпват място на шумна човешка дейност, която оставя след себе си не само следи по бреговете, но и усещането, че това някога спокойно и красиво място губи своята първоначална чистота и характер.
Темата не е просто спор за риболов или поддръжка на водоем. Става дума за обществен парк- място, което дълги години е било част от природния облик на селото и е носело стойност както за местните, така и за посетителите. Днес мнозина гледат към езерото с усещането, че то постепенно губи своя облик. Защо едно красиво селско езеро, част от обществен парк, се превърна в рибарник? А заедно с изчезването на водните лилии изчезва и част от спомена за това място такова, каквото немалко хора го помнят и биха искали отново да бъде същото както преди.“
Снимки: личен архив
