Няма държава в Европейския съюз, в която да има такива темпове на разходите за лекарства като България. Това мнение изразява представителят на работодателите в Надзорния съвет на НЗОК Григор Димитров на заседание на фонда, проведено на 23 май, става ясно от стенограмата от него. Темата за преразхода на медикаменти за пореден път е основна за Надзорния съвет на фонда. Припомняме, на предишната среща на надзорниците стана ясно, че той се очаква да достигне 100 милиона лева.
В разговор с председателя на Надзорния съвет Жени Начева Димитров посочва, че е правил изследване как са се движили разходите за медикаменти в последните десет години. „Няма такава държава в Европейския съюз, в която да има такива темпове. Убийствени темпове, те не са в проценти, а в пъти. Така беше, ако си спомняш, и с болничната помощ, но се овладя. Сега ръстовете за лекарствата са с непосилни за възможностите ни темпове, 30% от бюджета на Здравната каса вече се разходва за лекарства. Къде го има това нещо? В другите държави е не повече от 17-18%“, категоричен е представителят на Българската стопанска камара.
По-рано Начева за пореден път предупреждава, че се очертава тенденция за недостиг на средства в лекарствата и то най-вече при тези за онкологично лечение, като отбелязва, че напрежение в другите направления на здравноосигурителни плащания няма. „Специално за лекарствата и за болничната помощ няма идентична база за съпоставка. На следващо заседание ще се даде и по-детайлен анализ, с отчета за полугодието, в кои направления имаме най-много разходи за лекарства и по кои групи. В контекста на бюджета за тази година лекарствата се очертават като сериозно предизвикателство, както и контролът в болничната помощ“, заявява председателят на Надзорния съвет.
Начева допълва, че това, което е предприето, е да се идентифицират бизнес процесите в касата. Целта, по думите й, е да се видят всички възможни пробойни от гледна точка на оптимизация на бизнес процесите на ниво РЗОК и НЗОК и да се вземат мерки те да бъдат запушени, за да не се повтаря казусът от Пловдив, както и други потенциални рискове за подобни казуси във всяко едно от направленията. „Къде би имало възможност за неконтролируема „експертна“ намеса и всички тези рискове да бъдат елиминирани с нови бизнес процеси, които разписваме, така както направихме и за европейските плащания, за да няма и най-малко съмнение, че системата работи контролирано и синхронизирано, тъй като, ако в момента трябва да дадем отговор на въпроса кой е допуснал казуса в Пловдив да се случи, има една размита тотална безотговорност. Някой е взел решение тези продукти да не се наблюдават на национално ниво, но кой е този някой, а и няма документ, който да регламентира нито бизнес процеса, нито отговорността на лицето, което взима едно или друго решение“, коментира Начева. „И когато в номенклатурата за плащане фигурират толкова много елементи от основния пакет, клинични пътеки, лекарства, дейности, Вие добре знаете какво съдържа основният пакет, и е много лесно да се намери пролука“, допълва тя.
В отговор Димитров посочва, че подобни действия се извършват от служители на касата, които са назначени да контролират. „Нали така? Трябва да си кажем истината“, заявява той, на което Жени Начева отговаря положително. „Абсолютно е така и тъй като това е ясно, идентифицирано е, за съжаление е факт, не е направено от договорен партньор, а е направено от служители на касата и тъй като тези отговорности и ангажименти на въпросните служителите са размити във времето на ниво РЗОК и Централно управление на НЗОК, а като сложим чести административни промени, системата е допускала пробиви. Не е работила за институцията“, коментира още зам.-министър Начева, след което допълва, че са предприети съответните мерки, които скоро ще бъдат обявени.
Тя изтъква още, че действията в тази насока през годините са били „на парче“. „Нещата, които са правени през отделните периоди, са били на парче, не със замисъл нещо да се контролира, интегрира и наблюдава, а нещо на парче, което е създало с всяка следваща година предпоставка за все по-голямо изкривяване на базата данни, защото не е мислено, когато е създаван един продукт, за това как ще контролира и анализира информацията, а просто да се направи продуктът“, пояснява зам.-здравният министър.
