Радина Борделова
ЖИВОТЪТ ИМА МНОГО ЛИЦА.
И цял един дори не стига, за да ги опознаеш всичките. Появяваш се, научаваш се да ходиш, започваш да избираш посоките, отиваш, връщаш се, оставаш, тръгваш си, изчакваш…Научаваш много и винаги си сигурен в едно – че, всъщност, не знаеш нищо.
Понякога си мислиш, че има чар в тази обърканост, друг път – че искаш всичко да е подредено. Понякога искаш да бъдеш спонтанен, а друг път – разумен (така и не разбрах защо спонтанността и разумът не се възприемат като взаимно допълващи се). Понякога искаш всичко да зависи от теб, а друг път – ти да зависиш от някого. Да зависЍш, може би като порив за безтегловност. Понякога ти се иска да изразяваш на глас желанията си, да бъдеш прям и откровен, а друг път – да отгатват безмълвието ти. Господ и Вселената да знаят какво точно искаш, без да се налага да бъдеш конкретен. Партньорът ти да разпознава настроенията и мислите ти, без да задава въпроси. Приятелите ти да знаят как да ти помогнат, без да си поискал. И целият свят да се погрижи за теб, докато ти си се отдал на хаоса в собствената си глава и си играеш с живота на безпомощност.
Само понякога.
Животът има много лица. И всичко минава. За да се повтори отново. За да разбереш сам, че накъдето и да отиваш, ще стигаш до едно и също място, докато не събереш смелост да се срещнеш със Себе си и да бъдеш такъв, какъвто СИ. Това е светът, който чака да бъде открит…в който се съдържат всички отговори – мисли, чувства…и реакции. Вътре в Теб. Понякога често си някой друг.
Понякога по-често е важно да си си Просто ТИ.
