Вчера операта се завърна в Панагюрище. Дойде си там, където й е мястото. В града, където е израснала ангелогласната Елена Николай. Пълната зала на театъра сноще бе красноречив отговор на скептиците, които още при раждането на идеята за конкурса „Елена Николай“, предричаха краха му: „Кой в Панагюрище ще ти слуша опера?“. Е, видя се кой. С тази публика снощи, сигурна съм, Елена Николай би се гордяла. Топла, отзивчива, музикално грамотна, готова бурно да аплодира таланта, независимо дали е с български, македонски или британски произход. За няколко дни Панагюрище наистина стана културна столица, поставяйки началото на музикален формат от международен мащаб. Снощният вълнуващ финал на концерта и блесналите погледи на хората в залата, със сигурност беше най-голямата награда за организаторите на конкурса. Апропо – екипът, организирал формата , на брой е по-малко от пръстите на една ръка. Тези хора свършиха чудовищно много работа, за което заслужават само аплодисменти!
И ако изобщо нещо не им достигна, то това, смея да твърдя, беше самочувствие. Самочувствие да се противопоставят на някои меко казано странни прояви на отделни членове на маститото жури на конкурса.
В желанието си всичко да е перфектно, домакините до такава степен обгрижиха оценяващите, че някои от тях се почувстваха достатъчно комфортно, за да се самозабравят в претенциите си. На фона на непрекъснатите оплаквания, че е трудно да „вкараш“ публика в театъра и да я приобщиш към оперното изкуство, е пълен нонсенс да я вадиш зорлем от залата. Защото идеята да бъдат приканени вече влезлите в залата зрители в първия ден от конкурса, да я напуснат, защото са прекалено шумни, беше меко казано странна. Най-малкото поради факта, че хонорарите на уважаемото жури се плащат от данъците на същите тези хора. Да не говорим, че имаше почитатели на оперното изкуство, пропътували стотици километри, за да гледат и слушат. Но това първият ден не им се случи. Вероятно в претенцията за тишина в залата има сериозна доза логика, но по една или друга причина, никъде в официалния реглмент на конкурса не бе отразено, че първият тур ще е при закрити врата. При това положение на възникнал „в движение“ проблем, най-нормалното бе присъстващите просто да бъдат помолени да не шумят, а не да бъдат изкарани под строй от театралната зала като някакви натрапници.
За съжаление това не бе единствената лъжица катран в бурето с меда. Другата бе публиката, оставена да виси около 20 минути пред заключената врата на театъра снощи и да недоумява какво се случва, че вместо вече да е в залата и да се наслаждава на галаконцерта на лауреатите, все още пристъпва от крак на крак като наказана. После се разбра, че забавянето било заради дъщерята на почетния член на журито сеньора Бруна Балиони, чийто полет закъснявал, а било супер-мега важно да присъства на концерта. Ще рече човек, че самата Кралица Елизабет се очакваше да влезе царствено в Театъра дом-паметник.
Пиша тези редове с цялото ми уважение към труда на организаторите и респект към таланта на почитаемото жури.
Но за уважението също си има граници, а и както е казал панагюрецът: „Чувствай се като у дома си, но не забравяй, че си на гости“.
Мадлена Георгиева – собственик и главен редактор
на Панагюрска информационна агенция
