Идеолозите на Април 1876

На днешната дата, по стар стил, отбелязваме 138 години от Априлското въстание. То избухва на 20 април в Копривщица и е организирано от Българския революционен централен комитет. Въпреки че е неуспешно, то представлява своеобразен връх на българското националноосвободително движение. 

Въстанието избухва предсрочно заради предателство, с изпращането на кървавото писмо, написано от Тодор Каблешков.

Припомняме думи на храбри революционери, които загинаха в името на Свободата.

ХРИСТО БОТЕВ:

"Сега е време да извикаме народа на въстание и като разделим силите на общия враг, да помогнем и на себе си и на нашите братя (босненците и херцеговинците). Въпросите – решени, целта – обозначена, времето и разстоянията – определени, следователно тука не се иска молитва, а мотика…"

НИКОЛА ОБРЕТЕНОВ:

"Байракът, ако е уварден, гледайте да го вземете и крийте дрехи и оръжие, които ще трябват напролет; както и да е, ний не ще оставим Турция на мира – или ще измрем всинца, или ще освободим България…"

ГЕОРГИ БЕНКОВСКИ:

"Моята цел е постигната вече! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравей. А Русия – нека заповяда! – думи, изречени непосредствено след потушаването на въстанието в IV революционен окръг."

ТОДОР КАБЛЕШКОВ:

"Не в куршума на кремъклийката се надявах, а в гърмежа й, който трябваше да стигне до ушите на Европа, до братска Русия…"

ЦАНКО ДЮСТАБАНОВ:

"Момчета, ние трябва да вдигнем по-много села и повече да задържим положението. Само в това наше спасение, само по такъв начин ще обърнем вниманието на Европа… Ние навярно всинца ще измрем, но дано поне нашите братя получат желаната свобода… С въстанието ние не ще освободим България, а в това съм твърдо убеден. Но ще научим българина да знае как се мре… и ще дадем възможност на Русия да вдигне гюрултията."

ПОП ХАРИТОН ХАЛАЧЕВ:

„Юнаци мои! Не като баби, но като лъвове се изринете от тая пещ, и който остане жив, да спомня! А мене заведете при входа и аз тамо ще умра, както си мога!“ – думи, изказани от Харитон Халачев, на входа на Дряновския манастир – мястото, на което се водят едни от най-драматичните боеве през Априлското въстание.”