Преди oсем години на 13 февруари си отиде Трифон Иванов, едва на 50.
Той бе човекът, символизиращ непреклонния дух на отбора, стигнал до бронз на Мондиала в САЩ. Беше сърцето на онзи тим, а точно сърцето му не издържа – издъхна след масивен инфаркт. Отиде си в Самоводене, на 30-ина километра от родната Горна Липница, все в търновския край.
Туньо, както си го знаеше цяла България, бе боецът и вождът на онзи отряд, който правеше чудеса по терените. Никога след кариерата на футболист не стана ръководител или „функционер“. Може би, защото нехаеше за това да е мил и драг на всички. Не бе и лице от студия, новини, корици на списания.
