24 май е един от най-светлите и обединяващи празници в българския календар. Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура, има дълбоки исторически корени и особено значение за националната ни идентичност.
Историята на празника
започва още в началото на XIX век, когато се появяват първите опити за организирано честване на делото на създателите на славянската писменост. Едно от първите документирани чествания се състои през 1803 година в Шумен, но официалният празник се утвърждава на 11 май 1851 година в Пловдив, благодарение на инициативата на възрожденеца Найден Геров.
Първоначално датата съвпада с църковния празник на Кирил и Методий по Юлианския календар – 11 май. С преминаването към Григорианския календар в България през XX век, светското честване се премества на 24 май, където остава и до днес. През 1957 година 24 май е признат за официален празник в Народна република България, а след демократичните промени през 1990 година, той се утвърждава като един от най-тачените национални празници, включен в календара със закон.
Празникът не просто почита паметта на Кирил и Методий – той символизира стремежа на българите към знание, култура и духовно извисяване. Всяка година училищата, университетите, библиотеките и културните институции в страната организират тържества, рецитали и шествия, с които изразяват уважение към азбуката, езика и образованието.
Днес,
24 май е не просто ден за почивка, а повод за национална гордост. Той напомня, че писмеността и просветата са в основата на всяко свободно и достойно общество. Именно затова, въпреки историческите промени и предизвикателства, този ден остава винаги актуален и зареден с емоция.
