Иван Георгиев е част от Оборище Панагюрище от лятото на 2021 година. Привлечен е от Перун Кресна, където беше голмайстор. В Оборище играе като нападател и офанзивен халф. Има отбелязани общо 14 гола за „Войводите“, като повечето от тях са с ключово значение.
Здравей, Иване! Дойде в Оборище преди 2 години, напускайки твоя роден отбор Перун Кресна за първи път. Какво те накара да вземеш това решение?
Преди точно две години получих предложение да се присъединя към отбора на Оборище Панагюрище. Моментът, в който получих това предложение, беше един от трудните в живота ми, защото току-що бях изпаднал с родния си клуб Перун Кресна от Трета лига и бях пред отказване от футбола!
Решението да премина в Оборище беше изключително лесно и много бързо взето от моя страна, защото знаех, че това е крачка напред, поради утвърденото име на отбора в трета лига, по-големите възможности за развитие, шансът да тренирам по-професионално, с изградени футболисти с опит и под ръководството на перспективен треньор, който честно да си призная тогава не познавах!
Със зелената фланелка изигра 64 мача и отбеляза 14 гола. През какви трудности си минал тези две години, кой ти е бил най-трудния момент. А най-хубавият?
Всичко това за мен беше нещо ново, нещо различно. Начинът на подготовка, тренировките, възстановяването, анализирането на противниците. Бях в следващ етап на футбола, от това, с което се бях сблъсквал до тогава! В началото ми беше изключително трудно да свикна с всичко това, с изискванията, с новите си съотборници и техният стил на игра, защото не познавах абсолютно никого. С помощта на треньора Кириакос Георгиу и момчетата, бързо преодолях тези трудности и се вписах в отбора. Най-трудният момент за мен през тези две години дойде съвсем в началото на престоя ми, когато се сблъсках с конкуренцията, тъй като идвах от отбор, в който мястото ми беше гарантирано и не бях свикнал да сядам на скамейката, исках да играя постоянно, но бях заобиколен от момчета, които заслужаваха не по-малко от мен това. Тези трудности ми показаха, че съм в отбор, в който трябва да се влагаш на сто процента във всяка тренировка и при всеки открил се шанс, за да си заслужиш мястото в титулярния състав! Хубавите моменти със сигурност преобладават, но може би най-хубавият и който няма да забравя дойде този сезон. Бяхме в труден период и в поредица от мачове без успех, идваше гостуване на един от отборите от моя край – Пирин Разлог. Победихме с 1-3 и отбелязах първият си хеттрик в трета лига, чувството е незабравимо! Хубавите моменти в Оборище за мен бяха в изобилие, със сигурност няма да мога да ги изброя, но най-хубавото е, че намерих много приятели, запознах се с уникални футболисти и най-вече хора. В спомените ми изникват няколко прекрасни победи над отборите на Чавдар Етрополе, Беласица Петрич и Балкан Ботевград и няколко мои важни голове срещу отборите на ЦСКА 2, Витоша Бистрица и Пирин Гоце Делчев.
Най-неприятните ми моменти бяха, когато не се разбирах на терена с по-опитните футболисти в отбора, те очакваха много и когато не оправдавах очакванията им се чувствах неуверен и това влияеше на играта ми, но винаги намирах начин да се изправя и мисля, че спечелих уважението им. Друга неприятна част от престоя ми в Панагюрище беше пролетният полусезон тази година, когато останахме във втората група на първенството и трябваше да се борим за оцеляването на Оборище, макар че вътрешно бях спокоен, защото знаех, че никой от нас футболистите, треньорът и ръководството няма да си позволи отборът да изпадне. Така и стана, не само спасихме отбора, но и завършихме на първо място във втората група.
Какво според теб е нужно на един отбор за да има успех?
Убедих се, че за да е успешен един отбор, трябва футболисти, треньор и ръководство да бъдат едно цяло, да бъдат сплотени и да изградят колектив, да има настроение и не на последно място здрава работа по време на тренировъчния процес и официалните срещи!
Какво е за теб Оборище?
За хората, които ме познават, няма да е тайна, че отборът на сърцето ми е Перун Кресна, там израстнах и направих първите си крачки, но Оборище за мен е дом! В Оборище се чувствам като у дома си, изпитвам спокойствие и уют, благодарение на всички добри хора, с които ме събра футболът там, заради съотборниците ми, заради треньора и заради един уникален ръководител г-н Илия Анчев! Да носиш фланелката на Оборище Панагюрище е дълг, чест и отговорност!
И където и да играя Оборище за мен ще остане един специален отбор и незабравим спомен, а Панагюрище един специален град!
